Пехчевци
Пехчевци (единствено число пехчевец/пехчевка) са жителите на град Пехчево, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.
Родени в Пехчево
[редактиране | редактиране на кода]
А — Б — В — Г — Д – Е — Ж — З — И — Й – К — Л — М — Н — О – П — Р — С — Т — У – Ф — Х — Ц — Ч — Ш – Щ — Ю — Я
Александър Куюнджиски (р. 1946), северномакедонски писател
Андон Костов (1879 - ?), български революционер от ВМОРО- Андрей Садразанов, български политик и юрист
- Антим Ингилизов, български учен
- Атанас Ваклинев, деец на ВМРО[2]
- Атанас Костовски, северномакедонски спортен коментатор
- Атанас Раздолов (1872-1931), поет и ранен македонист
- Белчо Златков, български революционер, войвода на чета[3]
Ванчо Китанов (1923 – 1944), югославски партизанин- Владимир Бъчваров (1896 – 1955), български лекар
- Гаврил Иванов, български революционер от ВМОРО, фелдшер в четата на Христо Чернопеев[1]
- Георги Ингилизов (1893 – 1970), български преводач от османски турски
- Георги Попрушов (Петрушов) Кочов, български революционер от ВМОРО, четник на Кузо Попдинов[4] и на Бончо Василев[5]
- Георги Смиленов Кьосев (? – 1915), български революционер, пехчевски районен началник на ВМОРО, погребан жив от сръбските власти заедно с брат му Иван и още петима пехчевци[6]
- Димитър Георгиев – Пушката (1895 – 1925), български революционер от ВМРО[2]
- Димитър Попгеоргиев, юрист от Северна Македония
- Димитър Иванов Корчев (11.01.1890 – ?), български революционер, терорист на ВМРО (Иван Михайлов)[7]
- Евтим Димитров – Клепков (1887 – 1925), български революционер
- Ефросина Попиванова, българска учителка и революционна деятелка[8]
- Ефтим Николов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[9]
- Ефтим Поптраянов, български учител в Петрич между 1873 и 1876 година.[10][11]
- Иван Начев Иванов (23.05.1899 – ?), български революционер, терорист на ВМРО (Иван Михайлов)[12]
- Йован Андонов (р. 1940), политик от Северна Македония
- Кирил Андоновски (р. 1942), актьор от Северна Македония
- Киро Галазовски (р. 1957), офицер, бригаден генерал от Северна МАкедония
- Мария Костовска (1877 - ?), българска революционерка
- Никола Георгиев Попов (1894 – ?), български военен деец, подполковник, военен съдия[13]
- Павел Ингилизов, български адвокат
- Павел Траянов Теохаров (18.01.1893 – 05.11.1971), български просетен деец, директор на Учителския институт в Стара Загора. Запасен офицер.[14] В 1921 година завършил философия в Софийския университет.[15]
- Петре Лесов, български революционер от ВМОРО, четник на Гроздан Рандев[16]
- Стоян Вардарски (1900 – ?), български революционер
- Стоян Кантуров (1884 – 1959), български революционер
- Стоян Георгиев Стоянов – Ильовски (1883 – 1922), български революционер от ВМРО
Починали в Пехчево
[редактиране | редактиране на кода]- Иван Странджата (? – 1914), български революционер
- Жеко Косев Савов, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[17]
- Илия Георгиев Ханъмов, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[18]
- Павел Дудуков (? – 1914), български революционер
- Сава Савов Стефанов, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[19]
Свързани с Пехчево
[редактиране | редактиране на кода]- Антон Мишев Аризанчин, български революционер, деец на ВМОРО от Пехчевско, умрял след 1918 г.[20]
- Г. Стоянов, български революционер от Малешевско, четник на Филип Тотю в 1876 г.[21]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Фелдшерът Гавриилъ Ивановъ // Илюстрация Илиндень 7 (27). Илинденска организация, Септемврий 1930. с. 9.
- ↑ а б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 714.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 60.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.24
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.33
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 89 – 90.
- ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 2. Велико Търново, Фабер, 2023. ISBN 978-619-00-1604-5. с. 16.
- ↑ Александрова, Елена. Женски активности на българската общност в Македония и Одринска Тракия (втората половина на XIX – началото на ХХ в.). София, Иврай, 2022. ISBN 978-954-9388-00-8. с. 178.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 47.
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 160.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 87, 662.
- ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 2. Велико Търново, Фабер, 2023. ISBN 978-619-00-1604-5. с. 16.
- ↑ ЦДА, ф. 1449 к, оп. 1, а. е. 223, л. 131
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 89.
- ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.55
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 6, л. 14, 15
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 147
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 110, л. 72
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 103.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 30.
