Неготинчани
Неготинчани (единствено число неготинчанец/неготинчанка) са жителите на тиквешкия град Неготино, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.
Родени в Неготино
[редактиране | редактиране на кода]А — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я
Александър Гьорчев (1933 – 1993), актьор от Социалистическа република Македония- Александър Христов (1914 – 2000), историк и юрист от Република Македония
Александър Йорданов, български революционер от ВМОРО, четник на Васил Пешков[1]- Александър Попдимков, български революционер, войвода на ВМОРО[2]
- Александър Станоев (? – 1907), български революционер
- Александър Филипов, български революционер от ВМОРО, четник на Добри Даскалов[3]
- Александър Христов (р. 1939), юрист от Северна Македония
- Апостол Методиев (р. 1935), учен от Северна Македония с българско национално съзнание
- Благородна Бояджиева (р. 1959), северномакедонска лекарка и политик
- Борис Филипов (1882 – 1905), български революционер от ВМОРО
Боро Чаушев (1917 – 2001), югославски политик, партизанин и деец на НОВМ- Бранко Гьорчев (1962 – 2013), актьор от Република Македония
- Георги Ангюшев (? – 29 декември 1927), български революционер, деец на Македонската младежка тайна революционна организация, застрелян на улицата от сръбските власти за пробългарска дейност[4]
- Георги Станоев, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[5]
- Григорий Лазаров, български църковен деец
- Григорий Попдимитров (1864 – 1941), български църковен деец
- Георги Спасов (р. 1949), политик от Северна Македония
- Димитър Г. Димев, български революционер, деец на ВМОРО, починал след 1918 г.[2]
- Иге Витанов (? – 1903), четник от ВМОРО, загинал в сражение с турци при Никодин[8]
- Йордан Бухов, български общественик и кмет
- Йордан Йованов (? – 1905), милиционер от ВМОРО, загинал при Топ. корита в сражение със сърби[8]
- Йордан Соколов (1877/1878 – след 1943), македоно-одрински опълченец, 1-ва рота на 7-а кумановска дружина,[9][10] получил в 1943 година след молба като жител на Неготино народна пенсия от Министерския съвет на Царство България[9]
- Кристина Арнаудова (р. 1979), певица от Северна Македония
- Крум Тодоров Камчев (1907 – 1963), български юрист,[11] по време на Ваташкото клане е зам. околийски началник на Кавадарци.
- Лазар Илиев, български опълченец, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в Княжево, Софийско[12]
- Лазар Калайджийски (1913 – 1987), югославски партизанин и деец на НОВМ
- Лазар Мойсов (1920 – 2011), югославски политик
- Лолита Ристова (р. 1969), северномакедонска икономистка и политик
- Методи Ив. Поппандов (1886 – ?), завършил земеделие в Берлин в 1906 година, строително инженерство в Аахен в 1908 година и землемерно инженерство в Мюнхен[13]
- Панайот Иванов, български революционер
- Пано Измирлиев (1872 – 1928), български революционер
- Пантелеймон Поппешев, български църковен деец и учител
- Петър Самарджиев (1877 – 1906), български революционер
- Петър Станоев (1888 – 1969), български революционер
- Петър Филипов, български революционер от ВМОРО, четник на Дончо Лазаров[14]
- Росо Филипов, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[5]
- Тодор Камчев (1880 – 1961), български учител и революционер
- Христо Димев, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Димов – Пашата[15]
Починали в Неготино
[редактиране | редактиране на кода]- Борис Филипов (1882 – 1905), български революционер от ВМОРО
- Григор Дуйков (? – 1913), български революционер, деец на ВМОРО
- Пано Измирлиев (1872 – 1928), български революционер
- Славчо Николов Шивачев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[16]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.47
- ↑ а б ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.43
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 141.
- ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 107.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 70.
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 173-174
- ↑ а б Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 238.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 620.
- ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1930 — 1931
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.54
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 56
