Направо към съдържанието

Тодор Камчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тодор Камчев
български революционер
Роден
1880 г.
Починал
10 май 1961 г. (81 г.)

Тодор Камчев Петров с псевдоним Ахил[1][2] е български революционер, тиквешки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Камчев е роден в 1880 година в тиквешкия град Неготино, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Баща му Камче е дребен земеделец. Тодор Камчев завършва основно образование в училището към съборния храм „Свети Атанас“, след което продължава образованието си в Щипската екзархийска прогимназия. Там е привлечен за член ВМОРО заедно с Тодор Лазаров и Христо Коцев от Трайко Калайджиев. Сред революционните дейности, които извършва Тодор Камчев са пренос на оръжие и кореспонденция. Приет е да учи в Солунската българска мъжка гимназия, но поради финансови затруднения се отказва[3]. Започва да учителства в селата Барово (1898-1899) и Клиново (1899-1900), където заедно с Гано Митрев и Йован Златев създават комитети на ВМОРО.

През 1901 година става секретар на училищното настоятелство в родния си град, стопанисвано от българската църковна община, председателствана от Петър Атанасов. Там се свързва с революционера Александър Станоев. Добри Даскалов назначава Тодор Камчев за войвода на местната чета. С нея премахва турчина Хюсеин капитана (Усо Тимянички) и предателя Ильо Джунов, вследствие на което започват арести в града от страна на турските власти. На 30 април 1902 година в района пристига четата на Петър Юруков, която е подпомогната от тази на Тодор Камчев[4].

В началото на 1903 година Тодор Камчев превежда 40 членната чета на Борис Сарафов за Битолско, като междувременно събира средства за четата в Тиквешко. Междувременно е заловено писмо до Тодор Камчев, но вместо него е заловен и осъден човек на име Пано Камчев. През пролетта на 1905 година става член на Тиквешкия околийски революцинен комитет заедно с Александър Станоев и Глигор Дуйкатов. През 1906 година прогонва четата на Тодор Оровчанов от групата на Сарафистите от Тиквешко. С помощта на руския офицер Николай Сурин, който оказва влияние над Хилми паша, неутрализира засилващия се турски комитет в областта, който извършва убийства над членове на ВМОРО[5].

След Младотурската революция участва на митинг заедно с Енвер бей, а в 1909 година участва в основаването на Народната федеративна партия (българска секция) в Неготино. След като Тиквеш попада в Сърбия в 1913 година Камчев е сред ръководителите на Тиквешкото въстание срещу новите окупатори[6]. Скоро след това е амнистиран от сръбската власт и се завръща в Кавадарци. След края на Първата световна война се премества с цялото си семейство в България. След 1920 година е чиновник в Македонската народна банка в София.[7] На 25 февруари 1927 година инициира създаването на Тиквешкото македонско благотворително братство.[8] През септември 1934 година като представител на Тиквешкото македонското братство подписва протестен протокол срещу Деветнадесетомайския преврат.[9]

Умира на 10 май 1961 година в София.[10]

Синът му, Крум Камчев, в 1931 година завършва право в Софийския университет,[11] по време на Ваташкото клане е зам. околийски началник на Кавадарци.

Петре Камчевски, историк и директор на Музея в Кавадарци, е негов родственик.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 13.
  2. ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 72.
  3. ↑ Камчевски, Петре. Тодор Камчев, тиквешки војвода и револуционар, Музеј-галерија Кавадарци, стр.8, 41, 45.
  4. ↑ Камчевски, Петре. Тодор Камчев, тиквешки војвода и револуционар, Музеј-галерија Кавадарци, стр.9-10, 58-59.
  5. ↑ Камчевски, Петре. Тодор Камчев, тиквешки војвода и револуционар, Музеј-галерија Кавадарци, стр.11-12, 22, 73, 84.
  6. ↑ Македония - история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр.31.
  7. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 70.
  8. ↑ Камчевски, Петре. Тодор Камчев, тиквешки војвода и револуционар, Музеј-галерија Кавадарци, стр. 14.
  9. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 755.
  10. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 201.
  11. ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1930 — 1931
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Тодор_Камчев&oldid=12412450“.