Ваташко клане
Ваташко клане | |
Част от Комунистическа съпротива във Вардарска Македония | |
Разстреляните младежи от село Ваташа | |
Време | 16 юни 1943 година |
---|---|
Цел | ликвидиране на комунистическата съпротива |
Смъртни случаи | 12 души |
Извършители | български военни |
Ваташкото клане (на македонска литературна норма: Масакр во Ваташа) е наименование на разстрела, извършен на 16 юни 1943 година[1] на 12 млади активисти на Съюза на комунистическата младеж на Югославия от село Ваташа. Причина за убийствата са обстоятелствата, че за младежите има данни, че са ятаци на югославските партизани и някои се готвят да се присъединят към комунистическата съпротива. Това става по време на българското управление във Вардарска Маедония в годините на Втората световна война. Разстрелът им е извършен под ръководството на полк. Любен Апостолов, край село Моклище, в местността „Чаир“, на 2 км. от Ваташа.
Развой на събитията
[редактиране | редактиране на кода]Наказателна акция
[редактиране | редактиране на кода]На 15 юни в селото е въведен вечерен час и то е блокирано. Някъде около девет часа вечерта полковник Любен Апостолов, командир на 56-и пехотен велешки полк пристигна във Ваташа, придружен от областния управител на Скопие Димитър Раев и началника на окръжната полиция в Скопие Асен Богданов. Скоро е готов списък с имена за арест, направени въз основа на групова снимка с партизани, намерена в джоба на арестувания преди това Диме Чекоров и поданни на местни информатори на полицията. Операцията по арестите на помагачите е осъществена на 16 юни сутринта от отряд на българската армия и части на полицията, водени от капитан Борис Жуглов, лейтенант Борис Костов и подофицер Петко Опреков. Те са под командването на полковник Любен Апостолов, който е от Крива паланка. По това време 40 до 60 процента от войниците в поделенията на Петдесет и шести пехотен велешки полк са местни новобранци. Местни кадри са и голяма част от служителите на българската полиция.
При операцията няколко младежи и девойки са задържани и разпитани. В акцията участва директорът на местната гимназия в Кавадарци Иван Илиев, бивш войвода на ВМРО.[2] Селският учител, който e от Стара България, се опитва да ги защити, но е отстранен. Все пак в края на разпита един младеж и девойка са освободени. Останалите 12 младежи и 4 девойки са обвинени в подкрепа на партизаните и предстоящо присъединяване към нелегалните. След това заподозрените са отведени пеша в колона към с. Мокилще. В местността „Чаир” неколцина от тях правят опит за бягство и тогава е издадена заповед за стрелба. Всички дванадесет арестувани младежи са застреляни, но без четирите девойки – Мара Хаджийорданова, Стева Ампова, Павлина Касапинова и Ката Ицева, които впоследствие са освободени.
Последици
[редактиране | редактиране на кода]След войната ръководителите на акцията Любен Апостолов, Димитър Раев, Борис Жуглов, Асен Богданов, Борис Костов, Иван Илиев и Петко Опреков са задържани и предадени от новите ОФ власти на тези в комунистическа Югославия, където са осъдени на смърт от местните "народни съдилища". Днес това събитие се смята в Северна Македония за емблематичен пример на жестокостите на българските фашистки окупатори против борбата за свобода на македонците. За това, че за тази акция има военнополитически, а не етнонационални мотиви, както и че подобни акции са извършвани и на територията на тогавашна Стара България се мълчи. В Северна Македония не се дава гласност и на факта, че акцията се извършва под командването на офицер от македонски произход, в нея масово участват и местни кадри, а имената на избитите са предоставени в списък, изготвен от четирима жители на селото.[3] Не се коментира и обстоятелството, че виновните за това престъпление са предадени от българските власти на югославските, които екзекутират всички, без оглед на степента на тяхната съпричастност.
Жертви
[редактиране | редактиране на кода]Съгласно действащата тогава Търновска конституция, повечето от загиналите са непълнолетни, понеже пълнолетие се достига при навършване на 21 години.
Име и презиме | Възраст |
---|---|
Перо Видев | 15 г. |
Ванчо Гурев | 19 г. |
Данко Давков | 18 г. |
Илия Димов | 18 г. |
Христо Гьондев | 18 г. |
Блаже Ицев | 20 г. |
Пане Мешков | 18 г. |
Герасим Матаков | 18 г. |
Ферчо Попгеоргиев | 26 г. |
Васо Хаджийорданов | 28 г. |
Диме Чекоров | 20 г. |
Пане Джунов | 18 г. |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 249. (на македонска литературна норма)
- ↑ Малковски, Ѓорѓи. Профашистичките и колаборационистичките организации и групи во Македонија 1941 – 1944 година. Скопје, Институт за национална историја, 1995. стр. 70.
- ↑ Разстрела във Ваташа и справка с фактите – кой точно е избивал националните герои на сърбо-македонистите