Трайко Калайджиев
| Трайко Калайджиев | |
| български революционер | |
| Роден |
1860 г.
|
|---|---|
| Починал | 19 септември 1910 г.
|
Трайко (Трайчо[1]) Калайджиев е български свещеник и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1860 година в град Щип, тогава в Османската империя. Дълги години работи като учител. Присъединява се към ВМОРО. Преподава в Щипската българска прогимназия, където привлича към ВМОРО Тодор Камчев, Тодор Лазаров и Христо Попкоцев. По-късно е екзархийски архиерейски наместник в Енидже Вардар. На 29 юни 1910 година е арестуван по подозрение в революционна дейност.[2]
В началото на месец септември Трайко Калайджиев е в Солун и споделя с д-р Христо Тенчов и аптекаря Петър Бояджиев, че положението му е много опасно и е заплашван с убийство. Причината за заканите на енидже-вардарските младотурци била, че той изкарал наяве пред вилаетското управление злоупотребите и произволите на бившия енидже-вардарски каймакамин и жандармерийския коджабашия, които затова били отчислени и дадени под съд. Трайко Калайджиев молил Екзархията да го премести.[3]
По-късно през септември е арестуван и на 19 септември, според една версия, е открит застрелян с револвер в затвора, като официалната версия на властите е самоубийство.[4][5][6] По този повод свещеник Тома Николов пише, че градския свещеник му съобщил следното за отец Калайджиев: „Когато бил арестуван, бил подложен на нечовешки мъчения, от които се умопобъркал. В това състояние именно, без да може да изтърпи до край, посочил свещениците и някои от първенците граждани като съучастници в това движение. Като се посъвзел, разбрал, че извършил едно предателство, както бил сам в стаята на охраната под строго наблюдение, посегнал на живота си с един револвер, който бил окачен на стената“.[7]
Според други сведения обаче бил повикан в конака, където бил подложен на ужасен бой, вследствие на който не можел да се държи на крака и го отнесли в дома му с черга. В къщата му бил направен обиск под предлог, че там били намерени пушка и бомба. След обиска бил отнесен по същия начин в жандармерийския участък, а на другия ден трупът му бил намерен на улицата близо до участъка и погребан от няколко съграждани.[8]
Заместен е като архиерейски наместник в Енидже Вардар от отец Георги Шуманов.[9]
Синът му Трайко Траев Калайджиев, по време на българското управление на Вардарска Македония през Втората световна война, е български кмет на Джумайлия (1 ноември 1941 – 4 декември 1942), Соколарци (3 февруари 1944 – 9 септември 1944) и Гърлене (21 април 1943 – 9 септември 1944).[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 103.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 12, 3 юли 1910, стр. 3.
- ↑ Георгиев, Величко, Трифонов, Стайко. Македония и Тракия в борба за свобода (краят на XIX - началото на XX век). Нови документи. София, Македонски научен институт, 1995. с. 644.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 23, 25 септември 1910, стр. 2-3.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 3.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 25, 9 октомври 1910, стр. 3.
- ↑ Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 326.
- ↑ Георгиев, Величко, Трифонов, Стайко. Македония и Тракия в борба за свобода (краят на XIX - началото на XX век). Нови документи. София, Македонски научен институт, 1995. с. 643.
- ↑ Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 430.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
| свещеник Тома Николов | → | председател на Ениджевардарската българска община (декември 1909 – 1910) |
→ | свещеник Георги Шуманов |
