Христо Тенчов (лекар)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Тенчев.

---

Христо Тенчов
български лекар и революционер
Христо Тенчов и семейството му
Роден	22 февруари 1872 г. Кукуш, Османска империя
Починал	1953 г. София, Народна република България
Учил в	Солунска българска мъжка гимназия
Христо Тенчов в Общомедия

Христо Гоцев Тенчов или Тенчев е български лекар и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Роден е в българския южномакедонски град Кукуш през 1872 година в семейството на търговеца Гоце Тенчов (роден 1850 г., убит при пътуване в 1883 или 1885 година). Христо е най-големият брат на Иван Тенчов – aптекар, и Димитър (Мито) Тенчов – зъболекар, когото издържа да следва също във Франция, и двамата членове на ВМОРО; най-малкият му брат е Кирил Тенчов, завършил финанси.

Христо Тенчов и жена му Атина Николова Тенчова, учителка в Солунската българска девическа гимназия. Фото Жак Гамлиел, Солун

Тенчов учи в Кукуш, след това в 1892 година завършва със седмия випуск Солунската българска мъжка гимназия. Учи медицина в Нанси, след това в Сорбоната в Париж, където завършва през януари 1901 година, връща се в Солун и работи като лекар. Назначен е за екзархийски лекар и остава такъв до 1912 година. Като училищен лекар обслужва и пансионите в двете гимназии до 1911 година, а през 1911 г. е назначен за лекар на пансиона в педагогическото училище. Обслужва и болни извън града, често е викан за консултации по тежки случаи заедно с лекари чужденци в града.

Влиза във ВМОРО и лекува много ранени български четници. На Серския окръжен конгрес от 1905 година е избран за председател на Солунския окръжен комитет. Държи аптека в Солун и там оказва първа помощ на Яне Сандански при два от атентатите, извършени срещу него след Младотурската революция – при първото нападение, на 4 септември (стар стил) 1908 г., докторът след оказаната помощ го настанява в Италианската болница, при второто нападение, на 14 август 1909 г., изважда куршума, попаднал близо до сърцето, и отново го отвежда в същата болница. След учредяването на Народната федеративна партия през 1909 г. е включен в ръководството ѝ.

Владее свободно старотурски, арабски, латински, френски, английски, немски, турски и руски език.

Доктор Христо Тенчов напуска Солун през Междусъюзническата война през 1913 г. и временно пребивава в София. През Първата световна война е мобилизиран в Дедеагач. След това окончателно се премества в София заедно с жена си и трите си деца, където практикува медицина до смъртта си през 1953 г. През 1944 година подписва т.нар. Апел към македонците в България. Баща е на доктор Гоце Тенчов.

Родословие

Тенчо Георгиев (1812 - 1884)

Марча (Мария) Станишева (1825 - 1906)

Гоце Тенчов (1850 - 1883)

Христо Тенчов (1867 - ?)

Тинка Далчева (1852 - ?)

Атанас Далчев

Ташка Данилчева

София Ярцева (1862 - ?)

Петруш Ярцев (1857 - 1908)

Атина Николова

Христо Тенчов (1872 - 1953)

Димитър Тенчов (1878 - ?)

Иван Тенчов (1875 - 1909)

Кирил Тенчов (около 1881 - ?)

Олга Бичева (1896 - ?)

Кирил Данилчев

Йордан Ярцев (1885 - 1954)

Гоце Тенчов (1906 - 1960)

Димитър Бояджиев (1913 - 2007)

Лиляна Данилчева (1917 - 1987)

Христо Тенчов (1935 - 2000)

Борис Тенчов (р. 1946)

Петър Бояджиев (р. 1938)