Направо към съдържанието

Димитър Тенчов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Тенчов
български революционер
Роден
1878 г.

Учил вСолунска българска мъжка гимназия

Димитър (Мито) Гоцев Тенчов или Тенчев е български зъболекар и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Роден е в 1878 година в българския южномакедонски град Кукуш[1] в семейството на търговеца Гоце Тенчов (роден 1850 г., убит при пътуване в 1883[2] или 1885 година[3]). Брат е на Христо Тенчов – лекар, и Иван Тенчов – аптекар, които са членове на ВМОРО, а най-малкият му брат е финансиста Кирил Тенчов.[4]

В 1897 година завършва с дванадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[5] След това, с финансовата помощ на най-големия си брат Христо Тенчов, завършва зъболекарство във Франция.[1] Работи като зъболекар, а инж. Христо Станишев го нарича прочут.[2] Влиза във ВМОРО.

Към 1944 г. е в Америка[6], установява се в Ню Йорк.[4]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тенчо Георгиев
(1812 - 1884)
 
Марча (Мария) Станишева
(1825 - 1906)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гоце Тенчов
(1850 - 1883)
 
Христо Тенчов
(1867 - ?)
 
Тинка Далчева
(1852 - ?)
 
Атанас Далчев
 
Ташка Данилчева
 
София Ярцева
(1862 - ?)
 
Петруш Ярцев
(1857 - 1908)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атина Николова
 
Христо Тенчов
(1872 - 1953)
 
Димитър Тенчов
(1878 - ?)
 
Иван Тенчов
(1875 - 1909)
 
Кирил Тенчов
(около 1881 - ?)
 
 
 
Олга Бичева
(1896 - ?)
 
Кирил Данилчев
 
 
 
Йордан Ярцев
(1885 - 1954)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гоце Тенчов
(1906 - 1960)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Бояджиев
(1913 - 2007)
 
Лиляна Данилчева
(1917 - 1987)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Тенчов
(1935 - 2000)
 
Борис Тенчов
(р. 1946)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Бояджиев
(р. 1938)
 
  1. а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
  2. а б Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 27 – 29.
  3. Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). Юруков, 1994. с. 100.
  4. а б Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). Юруков, 1994. с. 101.
  5. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 94.
  6. Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 22.