Петър Бояджиев (фармацевт)

Петър Бояджиев
	Петър Бояджиев
български фармацевт
Роден	1886 г. Морарци, Османска империя
Починал	1971 г. (85 г.) София, Народна република България
Учил в	Солунска българска мъжка гимназия; Лозански университет; Карлов университет
Семейство
Съпруга	Люба Кулева
Други роднини	Петър Бояджиев (министър) (внук)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър Бояджиев.

Петър Димитров (Мицов) Бояджиев е български фармацевт от Македония.

Биография

Роден е в 1886 година в село Морарци, Кукушко,^[1] в семейството на Мицо (Димитър) Бояджи, бубохранител, и жена му Екатерина; има по-голям брат Христо.^[2]

Завършва Солунската българска мъжка гимназия в 1906 година (випуск ΧXI).^[3] Заминава да продължи образованието си в Швейцария, където следва фармация в Лозанския университет.^[2] След това се премества в Прага, където се дипломира като фармацевт.^[4]

Завръща се в родния си край и през 1910 година е аптекар в Солун. Във връзка е с български революционери като свещеник Трайко Калайджиев, след чието убийство на 20 септември е привикан в полицейското управление заедно с Иван Караджов, Лука Перфанов, учителя Щурков от Велес, комисионера и бивш учител Поппетров, студента по право Петър В. Момчев, администратора на в. „Право“ Т. Коев и други. За тях властта смята, че са във връзка с революционните комитети, и са предупредени, че ще бъдат държани отговорни за всичко, което би се случило в Солун.^[5]

Оженва се за Люба Кулева от Прилеп^[6], завършила Солунската българска девическа гимназия, учителка в нея от 1910 до 1911 година.^[7] След като легализира дипломата си в Цариград и работи известно време там, заминава със семейството си за България, където открива аптека на гара Левски. Синът им Димитър се ражда в София през май 1913 година.^[6] Живеят и на гара Левски, и в София, където през 1930 година Димитър Бояджиев построява апартаментна сграда на ул. „Софроний Врачански“ № 61, на ъгъла с ул. „Цар Симеон“).^[8]

Участва в Първата световна война, награден е с орден „За военна заслуга“.^[9] Капитан от българската армия.^[10]

След Деветосептемврийския преврат е репресиран. Умира в София през 1971 година.^[6]

Внук на Петър Бояджиев е българският лекар Петър Бояджиев, министър на здравеопазването в правителството на Иван Костов.

Родословие

Димитър Бояджи
(около 1848 – ?)

Екатерина
(около 1851 – ?)

Христо Бояджиев
(около 1881 – ?)

Люба Кулева
(1891 – 1970)

Петър Бояджиев
(1886 – 1971)

Лиляна Данилчева
(1917 – 1987)

Димитър Бояджиев
(1913 – 2007)

Петър Бояджиев
(р. 1938)

Бележки

↑ По данни от екзархийската епархийска книга на Морарци от края на 1906 или началото на 1907 г. тогава той е 20-годишен (ДАА, ф. 246К, оп. 9, а.е. 365, л. 53 гръб и 54)
↑ ^а ^б Екзархийска епархийска книга на Морарци, ДАА, ф. 246К, оп. 9, а.е. 365, л. 53 гръб и 54.
↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 88.
↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
↑ Георгиев, Величко, Трифонов, Стайко. Македония и Тракия в борба за свобода (краят на XIX - началото на XX век). Нови документи. София, Македонски научен институт, 1995. с. 644.
↑ ^а ^б ^в Петър Д. Бояджиев // geni.com.
↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 155.
↑ Български архитектурен модернизъм. Апартаментна сграда на Петър Бояджиев // foundationbma.org. Посетен на 7 ноември 2023.
↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 132-133
↑ Конева, Румяна. Солунската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ и подготовката на военни елити // Военноисторически сборник (8). 2008. с. 31. Архивиран от оригинала на 2009-02-05. Посетен на 2009-04-11.

[1] По данни от екзархийската епархийска книга на Морарци от края на 1906 или началото на 1907 г. тогава той е 20-годишен (ДАА, ф. 246К, оп. 9, а.е. 365, л. 53 гръб и 54)

[:0-2] а ^б Екзархийска епархийска книга на Морарци, ДАА, ф. 246К, оп. 9, а.е. 365, л. 53 гръб и 54.

[Кандиларовъ_88-3] Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 88.

[Танчев_49-4] Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.

[5] Георгиев, Величко, Трифонов, Стайко. Македония и Тракия в борба за свобода (краят на XIX - началото на XX век). Нови документи. София, Македонски научен институт, 1995. с. 644.

[:1-6] а ^б ^в Петър Д. Бояджиев // geni.com.

[Кандиларовъ_155-7] Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 155.

[8] Български архитектурен модернизъм. Апартаментна сграда на Петър Бояджиев // foundationbma.org. Посетен на 7 ноември 2023.

[9] ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 132-133

[10] Конева, Румяна. Солунската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ и подготовката на военни елити // Военноисторически сборник (8). 2008. с. 31. Архивиран от оригинала на 2009-02-05. Посетен на 2009-04-11.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]