Хюсеин Хилми паша
| Хюсеин Хилми паша Hüseyin Hilmi Paşa | |
| велик везир на Османската империя | |
 | |
| Роден |
1855 г.
|
|---|---|
| Починал | 1922 г.
Виена, Първа австрийска република |
| Погребан | Истанбул, Турция |
| Религия | ислям |
| Хюсеин Хилми паша в Общомедия | |
Хюсеин Хилми паша (на османски турски: حسین حلمی پاشا; на турски: Hüseyin Hilmi Paşa) е османски държавник, два пъти велик везир на Османската империя в периода на Втората конституционна епоха[1] и съосновател на турския Червен полумесец[2].
Той е сред най-успешните османски администратори в Европейска Турция в началото на XX век, заемал длъжностите валия на Аданския (1897) и на Йеменския (1898 – 1902) вилаети, генерален инспектор на Македония (1902 – 1908), вътрешен министър (1908 – 1909), велик везир (1909 – 1910), правосъден министър (1912) и посланик в Австро-Унгария (1912 – 1918)[3].
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Хюсеин Хилми е роден на 1 април 1855 година на остров Лесбос в Османската империя. Произхожда от семейство с гръцки произход, приело исляма[4]. Завършва основното си образование в родното си място, като научава френски език на ранна възраст.
Започва да работи в османската държавна структура. Бързо се издига в йерархията, ставайки валия на Аданския вилает (1897), после на Йеменския вилает (1898), който оглавява до 1902 година[5]. Същата година е назначен за генерален инспектор на Македония (ръководейки Солунския, Битолския вилает и Косовския вилает) от султан Абдул Хамид II, което е потвърдено от Великите сили с Пъдарските реформи. На този пост остава до Младотурската революция от юли 1908 година.
През 1906 година е награден с гръцки Орден на Спасителя, първа степен, но, както сам пише, отказва на гръцкия консул в Солун Ламброс Коромилас да го получи поради обвиненията от страна на българи и „зломишленици в Европа“ към османските чиновници, че са „благосклонно настроени към гръцките чети“.[6]
След възстановяването на Османската конституция през 1908 година е назначен за вътрешен министър на Османската империя, след което е велик везир на султан Абдул Хамид II между 14 февруари и 13 април 1909 година. След инцидента от 31 май същата година, при който фундаменталисти овладяват Истанбул за кратко, Хюсеин Хилми паша повторно е везир от 5 май до 28 декември 1909 година.
Заема поста министър на правосъдието (юли – октомври 1912 г.) в кабинета на Гази Ахмед Мухтар паша. През октомври 1912 година е назначен за посланик на Османската империя във Виена, Австро-Унгария, като остава на поста до края на Първата световна война. В интервю за Димитър Думбалаков през 1914 година казва:
| „ | Никога не допущах, че Македония може да стане някога сръбска, че гърците ще завладеят Солун, но съдбата, знаете, често допуща и най-странните неща... Населението в Македония е в своето болшинство българско, после иде по численост турското, гърците са малко, а сърби там никак няма между коренното население... Освен това за свободите на тая страна се бореха и жертваха само българите. Революционната борба и войната – туй бе чисто и само българско дело... В революционно време гърците и сърбоманите, смело казвам това, вървяха наедно с нас, турците, против вашите комитети. На мене и на моята полиция те съобщаваха всичко, каквото научеха за вас, те бяха наши шпиони, приятели и доброжелатели... И когато България реши да воюва, те се присъединиха само да извлекат ползи на ваша и наша сметка. Преди на вас да изменят, те се отнесоха вероломно към нас... Но каквито и да са сърбите и гърците, виновни сме ние, българите и турците, защото не се разбрахме навреме.[7] | “ |
Поради здравословни проблеми остава във Виена до смъртта си през 1922 година. Погребан е в Бешикташ, Истанбул.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- "Хилми паша за новите Балкани (Интервю от запасния майор Д. Атанасов)", публикувано във в-к „Камбана“, год. III, бр. 1815, София, 10 февруари 1914 г.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Archivum ottomanicum v. 23, Mouton, 2006, стр. 272
- ↑ Trivedi, Raj Kumar. The critical triangle: India, Britain, and Turkey, 1908 – 1924, Publication Scheme, 1994, стр. 77
- ↑ Kent, Marian. The Great Powers and the End of the Ottoman Empire, Routledge, 1996, стр. 227
- ↑ Prothero, George Walter, Peace Handbooks: The Balkan states, H. M. Stationery Office, 1920, стр. 45
- ↑ World Statesmen – Yemen
- ↑ Дорев, Панчо. Костурско в Македонската революция. Официални документи из тайните турски архиви на Великото везирство и на Хилми паша, София, 1937, с. 65 – 66.
- ↑ В. „Камбана“, г. ІІІ, бр. 1815, София, понеделник, 10 февруари 1914 г., с. 2.
| Хюсеин Ръза паша Рамазаноглу | → | адански валия (април 1897 – ноември 1897) |
→ | Мехмед Шакир паша |
| Ахмед Февзи паша | → | йеменски валия (май 1898 – октомври 1902) |
→ | Абдулах Решид паша Черкез |
| … | → | генерален инспектор на Македония (1902 – юли 1908) |
→ | … |
| … | → | вътрешен министър (1908 – 1909) |
→ | … |
| Мехмед Саид паша | → | велик везир (14 февруари 1909 – 13 април 1909) |
→ | Ахмед Тефик паша |
| Ахмед Тефик паша | → | велик везир (5 май 1909 – 12 януари 1910) |
→ | Ибрахим Хакъ паша |
| Мехмед Мемдух бей | → | правосъден министър (22 юли 1912 – октомври 1912) |
→ | Халим бей Самипашазаде |
|
