Направо към съдържанието

Македонска младежка тайна революционна организация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Македонска младежка тайна революционна организация
Устав на ММТРО, 1921 г.
Устав на ММТРО, 1921 г.
Информация
АкронимиММТРО
Типреволюционна организация
Основана1922 г.
Закрита1941 г.
Положениенесъществуваща
Езицибългарски
Македонска младежка тайна революционна организация в Общомедия

Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО) е българска политическа, революционна и културно-просветна организация, действала на територията на Вардарска и Егейска Македония между 1922 и 1941 година и целяща освобождаване на Македония от сръбска и гръцка власт.[1]

Прави от ляво надясно: Георги Попандов, Никола Велев и Петър Манов; седнали от ляво надясно: Страхил Хаджипанзов, Коста Хаджиев, Крум Николов и Иван Бояджиев.[2]
Роза Койзеклиева (втората от ляво надясно на втория ред) заедно с активисти на ММТРО

ММТРО е създадена като организационно независима от ВМРО организация през март 1922 година в Загреб от петима българи от Вардарска Македония, студенти в Загребския университет, начело с Иван Бояджиев от Велес. Уставът на ММТРО е одобрен и подписан от ръководителя на ВМРО Тодор Александров и в него се посочва, че основните цели на организацията са да подпомага дейността на ВМРО в борбата ѝ за освобождаване на Македония и да противодейства на асимилаторската политика на сръбските и гръцките власти по отношение на българското население.[3]

Организационно ММТРО се състои от петчленни групи (петорки), свързани една с друга само чрез своите ръководители (петари). Първите петорки на организацията се създават още през май–юни 1922 година във Велес, Битоля, Скопие и Щип.[3]

ММТРО разделя Вардарска Македония на четири революционни окръга – Скопски, Битолски, Охридски и Щипски, като във всеки от тях се създава по една ръководна окръжна петорка. Петорки на организацията се създават и сред българските студенти от Македония, учещи в Западна Европа било като емигранти, било с редовни сръбски и гръцки паспорти; петорки възникват във Виена, Лайпциг, Берлин, Париж, Рим и другаде, като тяхната дейност е ръководена от главна петорка във Виена. Главната петорка на организацията е в Загреб. Тя става „междинна“ и има изключително важна роля – осъществява както връзката между ММТРО във Вардарска и Егейска Македония и нейните петорки в чужбина, така и връзката между ММТРО и ЦК на ВМРО. Окръжните петорки заедно с отговорника на загребската петорка образуват ръководния център на ММТРО.[4]

Главната петорка на ММТРО в Загреб се състои от Иван Бояджиев, Кирил Матраков, Петър Хаджипанзов, Георги Чанев и Кирил Кузманов. В окръжните ръководни петорки влизат следните студенти: в Скопския революционен окръг – Коста Георгиев от Прилеп, Георги Хаджиманов и Борис Андреев от Велес, Тома Ангелов от Скопие и Никола Попов от Тетово; в Битолския революционен окръг – Харалампи Фукаров и Димитър Чкатров от Прилеп, Стерьо Боздов от Крушево, Христо Попов от село Гявато и Борис Светиев от Битоля; в Охридския революционен окръг – Кирил Татарчев, Илия Начев и Георги Данев от Ресен, Борис Манев и Борис Чорбев от Охрид; в Щипския революционен окръг – Тодор Гичев от Щип, Димитър Гюзелов от Дойран, Михаил Христоманов от Струмица, Христо Хаджикимов от Щип и Тодор Йорданов от Кочани.[4]

За три години организацията обхваща цяла Вардарска Македония с много добре развита мрежа – петорки на ММТРО има във всички македонски градове под сръбска власт. Създаденото от Върховното командване на сръбската война и Министерството на вътрешните работи през 1925 година Сдружение против българските бандити преследва членовете на ММТРО, като сред убитите от тях са ръководителите ѝ в Гевгели Трайко Попов, в Дойран Никола Чакъров и други[5].

На 5 декември 1927 година започва Скопския студентски процес срещу дейци на ММТРО. Коста Църнушанов заминава в чужбина, за да осведомява европейското общество с развоя на процеса. В резултат на изнесените присъди Мара Бунева изпълнява смъртната присъда на Велимир Прелич.

През декември 1932 година започва издаването на вестник „Освобождение“, печатен орган на ММТРО. В 1933 година във Вардарска Македония членовете на ММТРО се организират в повече от 60 петорки, а в Хърватско, Словения и Сърбия съответно шест, три и пет петорки[6].

За цялата дейност на ММТРО Димитър Гюзелов заключава:

„ създаденият исторически фактор от около 600 члена на ММТРО, все интелигентни-будни младежи, се нагърби с апостолската мисия като нови паисиевци да крепят националното съзнание, да обучават младежта на български книжовен език, да ги снабдяват с българска революционна, а даже и с детска литература, а някъде и с тона на Паисий да викат „О, неразумни.. защо се срамуваш да се наречеш българин?“[7]. “

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 129.
  2. ↑ ЦДА, фонд 1897К, опис 1, а.е. 45, л. 3
  3. ↑ а б Гоцев, Димитър Г. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919 – 1941). София, Българска академия на науките, 1988. с. 16.
  4. ↑ а б Гоцев, Димитър Г. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919 – 1941). София, Българска академия на науките, 1988. с. 18–19.
  5. ↑ Гиза, Антони, „Балканските държави и Македония“, Македонски Научен Институт ­ София, 2001 г.
  6. ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Македонския Научен Институт, София, 2002 г.
  7. ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.240
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Македонска_младежка_тайна_революционна_организация&oldid=11941477“.