Никола Чакъров
| Никола Чакъров | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1901 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Никола (Кольо) Чакъров е български революционер, деец на Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО), застрелян от сръбските власти за пробългарска дейност.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1901 година в Дойран във видно българско семейство. Градът пострадава силно през Междусъюзническата война и напълно разрушен през Първата световна война, голяма част от населението му избягва в България, където се озовава и Никола Чакъров.[2] Завършва VII клас в София и се връща в Дойран, който след Първата световна война е част от Кралството на сърби, хървати и словенци (Югославия).[3]
Влиза в ММТРО през 1924 година заедно с приятеля си от детинство Димитър Гюзелев и двамата заедно работят за ММТРО, както пише вдовицата му като „защитаваше интересите на поробените свои братя срещу неправдите и насилията на тираните-поробители и сърбоманската мафия, с което закрепваше чувството за българщина у своите съграждани“.[3] За властите е ясно, по думите на Д. Чакъров, че „цѣлият духовно национален живот в Дойран се върти около Кольо Чакъров“ и го взимат за прицелна точка. През нощта на 10 април 1926 година е убит в дома си с изстрел през прозореца, докато държи в ръце малката си дъщеричка.[3][4][5][6] Вдовицата му пише „падна мъртъв, държейки в ръце детето си, и с това още един син на България се нареди към върволицата от български синове, паднал за родината край славния Дойран“.[3]
На 20 април 1943 година вдовицата му София Чакърова, на 38 години, родена във Вракуповица, жителка на Скопие, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 362.
- ↑ Гюзелевъ, Димитъръ. Жертвитѣ на Скопския студентски процесъ // Скопие, Печатница Крайничанецъ A. Д., 1942, с. 68–72.
- ↑ а б в г д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 363.
- ↑ Гюзелевъ, Димитъръ. Жертвитѣ на Скопския студентски процесъ Скопие // Скопие, Печатница Крайничанецъ A. Д., 1942, с. 68–75.
- ↑ Гоцев, Димитър Г. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919 – 1941). София, Българска академия на науките, 1988. с. 55.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 141.
