Направо към съдържанието

Коста Църнушанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Коста Църнушанов
български революционер
Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Коста Църнушанов в Общомедия

Коста Георгиев Църнушанов с псевдоними К. Георгиев и Църне[1] е български общественик, деец на ММТРО, историк, публицист и фолклорист, автор е на исторически изследвания, повести, исторически романи, мемоарни книги.[2][3]

Коста Църнушанов е роден на 24 януари 1903 година в Прилеп, тогава в Османската империя. Завършва философия и история в Белград. Църнушанов е един от основателите на ММТРО, младежката организация на ВМРО. През 1928 година е в чужбина, за да осведомява европейската общественост за Скопския студентски процес. Във Виена издава вестник „Освобождение“. През 30-те години се премества в София. В 1929 година редактира органа на ВМРО „Свобода или смърт“.[4] В 1935/1936 година е учител в Стара Загора, в 1936 - 1938 година в Шумен и в 1940/1941 в София.

„Загребските другари“ Коста Църнушанов, Панче Хаджитрайков, Кирил Кузманов, Константин Татарчев, Борис Андреев, Иван Бояджиев, Георги Донев и др. 24 май 1925 година.[5]

Завръща се в Македония при установяването на българска власт в областта в периода 1941-1944 като училищен инспектор на Битолска област. Участва в редактирането на битолския вестник „Пелистерско ехо“.[6] Отделно е член на Управителния съвет на Областния народен съвет в Битоля.[7]

Скопските другари в Рашче в 1926 година. Коста Църнушанов е в средата с цигулката

Включва се активно в дейността на възстановения през май 1990 година Македонски научен институт. Той е един от възстановителите на института. Активно сътрудничи на списание „Македонски преглед“. Ползва псевдоними като Боне Крайничанец, Вардарец, Г. Паничаревски, Един кукушанец, Злате Вихров, Змейко Пелагонийски, К. Г. Пелистерски, Лазар Глаушев, Мар. Куйкулев.[8] В трудовете си той доказва българския характер на местното славянско население на Македония и разобличава Македонизма като идеология, насочена към постепенната сърбизация на македонските българи.

Умира в София на 10 октомври 1996 година. Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[9]

През 1998 година Коста Църнушанов е награден посмъртно с отличието на Република Хърватия „Орден на Даница Хърватска с лика на Марко Марулич“.

Негова съпруга е Гена Велева, една от основателките на Женската организация на ММТРО.[10]

  1. Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 92.
  2. Български фолклор, том 10, Институт за фолклор (Българска академия на науките), Издателство на БАН, София, 1984, стр. 101.
  3. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 371.
  4. Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 3. София, Наука и изкуство, 1969. с. 276.
  5. ЦДА, фонд 2069К, опис 1, а.е. 569, л. 4
  6. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1130 - 1131. (на македонска литературна норма)
  7. Кочанковски, Jован, Битола и Битолско во Народноослободителната и антифашистичка воjна на Македониjа (1941-1945), том 1: 1941-1943, с. 167
  8. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 18, 21, 25, 41, 43, 48, 59 63.
  9. ДАА, Фонд № 2069К, оп.1
  10. Жените и ВМРО. Тайна културно-просветна организация на македонските българки.