Свобода или смърт (1924 – 1934)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свобода или смърт.
„Свобода или смърт“ „Свобода или смърть“ | |
Брой № 1, 10 декември 1924 година | |
Информация | |
---|---|
Начало | 10 декември 1924 година |
Край | юни 1934 година |
Издател | ВМРО |
Редактор | Коста Църнушанов |
Език | български |
Тираж | 3000 – 6000 броя |
Свобода или смърт в Общомедия |
„Свобода или смърт“ с подзаглавие ВМРО. Революционен лист е български вестник, нелегален орган на Вътрешната македонска революционна организация, излизал през 1924 – 1934 година.[1]
Броеве
[редактиране | редактиране на кода]Годишнина | Броеве | Дата |
---|---|---|
I | 1 – 24 | 10 декември 1924 – 15 декември 1925 |
II | 25 – 46 | 1 януари 1926 – 6 декември 1926 |
III | 47 – 61 | 5 януари 1927 – 19 декември 1927 |
IV | 62 – 84 | 5 януари 1928 – 18 декември 1928 |
V | 85 – 107 | 20 февруари 1929 – 1929 |
VI | 108 – 122 | 15 януари 1930 – декември 1930 |
VII | 123 – 130 | януари 1931 – септември 1931 |
VIII | 131 – 138 | януари 1932 – декември 1932 |
IХ | 139 – 144 | януари 1933 – декември 1933 |
Х | 145 – 150 | март 1934 – 1934 |
До 1919 година вестникът излиза два пъти месечно, а от 1930 година – месечно. Тиражът е от 3000 до 6000 броя.[1] Броеве № 103, 107, 148 – 150 не са открити. Редактор на V годишнина е Коста Църнушанов. 150 брой се издава от Аспарух Миников, Димитър Дражев и Спиро Недков. 147 брой от Димитър Курин. Печата се в печатница „Овчаров“.
Политика
[редактиране | редактиране на кода]Брой №1 на „Свобода или смърт“ заявява програмата на вестника:
„ | „Свобода или смърт“. В историята на обществените движения няма девиз толкова къс и с толкова голям актив. Тридесет години той стърчи неизменно на знамето на ВМРО. Той не е партийна програма, която групира борци за власт... Любов към Македония, любов безкористна и беззаветна и готовност да се жертвуваш за нея... Под нейното широко и могъщо крило се събират на вярна и братска служба и българин, и влах, и турчин, и албанец...[2] | “ |
Вестникът се бори за освобождение и обединение на Македония. Основната му цел е да публикува информации за тежкото положение на македонските българи под сръбска и гръцка власт, както и за дейността на революционната организация. Публикува петициите на македонското българско население до Обществото на народите, информира за работата на Осмия конгрес на ВМРО през 1932 г. и на Великия македонски събор в 1933 г., публикува официални документи на Централния комитет на ВМРО, сведения за сражения на чети на ВМРО – на Петър Станчев, на Петър Костов – Пашата. Публикува и сведения от дейността на легалните македонски организации – Благотворителните братства, Македонския младежки съюз, Македонския женски съюз, както и на българските македонски емигрантски организации в САЩ и Канада. Вестникът полемизира със сръбските македонски вестници „Южна звезда“ (1922 – 1926) и „Вардар“ (1932 – 1936) и отхвърля твърденията на сръбската преса за положението в Македония.[1]
По отношение на външнополитическите аспекти на движението, вестникът отхвърля категорично идеите за Балканска федерация (1930), като средство за решаване на Македонския въпрос, поради несмислеността на режимите в Кралство Югославия и Гърция, отстоява позициите на ВМРО за неподобряване на отношенията с Югославия и Гърция и твърдо се бори срещу идеята за Интегрална Югославия.[1]
„ | Моралната отрова, която ни се поднася днес е „югославянството“... не допускаме българите от свободното царство да искат да се самоубиват като народ. Може би някои техни духовни и политически водачи да искат това. И Коста Тодоров го иска.
Но ние, македонските българи, не го искаме, и ще намерим начини и сили, за да запазим живота си като българи.[3] |
“ |
Вестникът се обявява също така и против намесата на Комунистическия интернационал в делата на Македонската революционна организация и е за сътрудничество с хърватското освободително движение.[1]
Вестникът в началните години на излизането си е под влиянието на члена на ЦК на ВМРО генерал Александър Протогеров и атакува левичарите в революционното движение – Димитър Влахов, Георги Занков. След убийството на Протогеров в 1928 година, протогеровисткото крило започва да издава паралелно свой вестник „Свобода или смърт“ до 1930 година, като след протогеровисткия VII конгрес е прекръстен на „Революционен лист“. Старият вестник следва линията на михайловисткото крило в организацията и е против дейността на Георги Баждаров, Кирил Пърличев, Наум Томалевски, Георги Попхристов.[1]
Вестникът спира да илиза след забраната на ВМРО от Деветнадесетомайското правителство в 1934 година.[4][5][6]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Брой №59, 15 ноември 1927 г.
-
Брой №86, 18 януари 1929 г.
-
Брой №141, април 1933 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Акцията на Иван Момчилов в София; год. IV, брой 77, 21 август 1928 година
- Вестник "Свобода или смърть", издаван от ВМРО - 5 броя от 1925 година
- "Те само говорят за балканска федерация, но работят против нея/Сръбският шпионаж в България", год. VI, брой 121, ноемврий 1930 година
- "Злодейците убиха и Наум Томалевски", год. V, брой 114, декемврий 1930 година
- "Из миналото. Христо Узунов (Дуле)", публикувано във в-к "Свобода или смърт. ВМРО. Революционен лист", год. V, бр. 85, София, 20 февруари 1929 година
- "В поробена Македония. Из едно писмо от Албания", публикувано във в-к "Свобода или Смърт. В.М.Р.О. Революционен лист", год. V, бр. 91, София, 15 май 1929 година
- "В Поробена Македония. Положението в Леринско", публикувано във в-к "Свобода или смърт. В. М. Р. О. Революционен лист", год. V, бр. 92, София, 1 юни 1929 година
- "Превратът в Белград", в-к "Свобода или смърт. В. М. Р. О. Революционен лист", год. V, бр. 94, София, 1 юли 1929 година
- "От банкер - дипломат", в-к "Свобода или смърт. В. М. Р. О. Революционен лист", год. III, бр. 57, 15 октомври 1927 година
- "Нашето становище спремо новото административно разпределение на Югославия", год. V, бр. 105, 15 ноември 1929 година
- "Из миналото. Христо Узунов (Материали за неговата биография)", в-к "Свобода или смърт. ВМРО. Революционен лист", год. V, бр. 99 и 100, София, 15 септември – 1 октомври, 1929 година
- "Юдите продължават юдинското си дело", "Още едно изяснение" (по повод смъртта на Пандил Шишков), год. V, бр. 105, 15 ноември 1929 година
- "Четвърт век/ Седмият Общ конгрес на ВМРО/ Атентатът срещу Жика Лазич" - целият 76-ти брой на "Свобода или смърт" (ВМРО михайловисти), год. IV, бр. 76, 6 август 1928 година
- "Диктатурата на Белград", год. V, бр. 86, 18 януари 1929 година
- "Македонската петиция в Женева", публикувано в "Свобода или смърт. Революционен лист", год. V, бр. 104, София, 20 януари 1930 година
- "На къде?", год. IV, бр. 82, 20 ноември 1928 година
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 243.
- ↑ Свобода или смърт, брой 1, 10 декември 1924, стр. 1.
- ↑ Свобода или смърт, брой 141, април 1933, стр. 1.
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 2. София, Наука и изкуство, 1966. с. 276.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 226.
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 212 – 213.