Направо към съдържанието

Свобода или смърт (1924 – 1934)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Свобода или смърт.
„Свобода или смърт“
„Свобода или смърть“
Брой № 1, 10 декември 1924 година
Информация
Начало10 декември 1924 година
Крайюни 1934 година
ИздателВМРО
РедакторКоста Църнушанов
Езикбългарски
Тираж3000 – 6000 броя
Свобода или смърт в Общомедия

„Свобода или смърт“ с подзаглавие ВМРО. Революционен лист е български вестник, нелегален орган на Вътрешната македонска революционна организация, излизал през 1924 – 1934 година.[1]

Броеве

[редактиране | редактиране на кода]
Годишнина Броеве Дата
I 1 – 24 10 декември 1924 – 15 декември 1925
II 25 – 46 1 януари 1926 – 6 декември 1926
III 47 – 61 5 януари 1927 – 19 декември 1927
IV 62 – 84 5 януари 1928 – 18 декември 1928
V 85 – 107 20 февруари 1929 – 1929
VI 108 – 122 15 януари 1930 – декември 1930
VII 123 – 130 януари 1931 – септември 1931
VIII 131 – 138 януари 1932 – декември 1932
IХ 139 – 144 януари 1933 – декември 1933
Х 145 – 150 март 1934 – 1934

До 1919 година вестникът излиза два пъти месечно, а от 1930 година – месечно. Тиражът е от 3000 до 6000 броя.[1] Броеве № 103, 107, 148 – 150 не са открити. Редактор на V годишнина е Коста Църнушанов. 150 брой се издава от Аспарух Миников, Димитър Дражев и Спиро Недков. 147 брой от Димитър Курин. Печата се в печатница „Овчаров“.

Политика

[редактиране | редактиране на кода]

Брой №1 на „Свобода или смърт“ заявява програмата на вестника:

„ „Свобода или смърт“. В историята на обществените движения няма девиз толкова къс и с толкова голям актив. Тридесет години той стърчи неизменно на знамето на ВМРО. Той не е партийна програма, която групира борци за власт... Любов към Македония, любов безкористна и беззаветна и готовност да се жертвуваш за нея... Под нейното широко и могъщо крило се събират на вярна и братска служба и българин, и влах, и турчин, и албанец...[2] “

Вестникът се бори за освобождение и обединение на Македония. Основната му цел е да публикува информации за тежкото положение на македонските българи под сръбска и гръцка власт, както и за дейността на революционната организация. Публикува петициите на македонското българско население до Обществото на народите, информира за работата на Осмия конгрес на ВМРО през 1932 г. и на Великия македонски събор в 1933 г., публикува официални документи на Централния комитет на ВМРО, сведения за сражения на чети на ВМРО – на Петър Станчев, на Петър Костов – Пашата. Публикува и сведения от дейността на легалните македонски организации – Благотворителните братства, Македонския младежки съюз, Македонския женски съюз, както и на българските македонски емигрантски организации в САЩ и Канада. Вестникът полемизира със сръбските македонски вестници „Южна звезда“ (1922 – 1926) и „Вардар“ (1932 – 1936) и отхвърля твърденията на сръбската преса за положението в Македония.[1]

По отношение на външнополитическите аспекти на движението, вестникът отхвърля категорично идеите за Балканска федерация (1930), като средство за решаване на Македонския въпрос, поради несмислеността на режимите в Кралство Югославия и Гърция, отстоява позициите на ВМРО за неподобряване на отношенията с Югославия и Гърция и твърдо се бори срещу идеята за Интегрална Югославия.[1]

„ Моралната отрова, която ни се поднася днес е „югославянството“... не допускаме българите от свободното царство да искат да се самоубиват като народ. Може би някои техни духовни и политически водачи да искат това. И Коста Тодоров го иска.

Но ние, македонските българи, не го искаме, и ще намерим начини и сили, за да запазим живота си като българи.[3]

“

Вестникът се обявява също така и против намесата на Комунистическия интернационал в делата на Македонската революционна организация и е за сътрудничество с хърватското освободително движение.[1]

Вестникът в началните години на излизането си е под влиянието на члена на ЦК на ВМРО генерал Александър Протогеров и атакува левичарите в революционното движение – Димитър Влахов, Георги Занков. След убийството на Протогеров в 1928 година, протогеровисткото крило започва да издава паралелно свой вестник „Свобода или смърт“ до 1930 година, като след протогеровисткия VII конгрес е прекръстен на „Революционен лист“. Старият вестник следва линията на михайловисткото крило в организацията и е против дейността на Георги Баждаров, Кирил Пърличев, Наум Томалевски, Георги Попхристов.[1]

Вестникът спира да илиза след забраната на ВМРО от Деветнадесетомайското правителство в 1934 година.[4][5][6]

Галерия

[редактиране | редактиране на кода]
  • Брой №59, 15 ноември 1927 г.
    Брой №59, 15 ноември 1927 г.
  • Брой №86, 18 януари 1929 г.
    Брой №86, 18 януари 1929 г.
  • Брой №141, април 1933 г.
    Брой №141, април 1933 г.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 243.
  2. ↑ Свобода или смърт, брой 1, 10 декември 1924, стр. 1.
  3. ↑ Свобода или смърт, брой 141, април 1933, стр. 1.
  4. ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 2. София, Наука и изкуство, 1966. с. 276.
  5. ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 226.
  6. ↑ Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 212 – 213.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Свобода_или_смърт_(1924_–_1934)&oldid=12436398“.