Направо към съдържанието

Георги Баждаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георги Баждаров
български революционер и учител
Портрет от Т. К. Апостолов, София. Източник Държавна агенция „Архиви“
Роден
Починал
Учил вСофийски университет
Награди„Свети Александър“
Подпис
Георги Баждаров в Общомедия

Георги Димков Баждаров е български революционер, учител и журналист, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, задграничен представител на ВМРО. Известен с псевдоними като Облаков,[1] Брут, Катон, Н. Шушлаков, Петйо Георгиев, Петьофи,[2] Спартак.[3] Негов фонд с документи се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[4]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Във ВМОРО

[редактиране | редактиране на кода]
Сборните чети през февруари 1903 година при пещерата Капе край село Крушево, Сярско. На първия ред е Демирхисарската чета. Баждаров е четвърти от ляво надясно.

Георги Баждаров е роден на 8 февруари 1881 година в сярското село Горно Броди, тогава в Османската империя. Образованието си получава в Солунската българска мъжка гимназия (1896 – 1899) и Битолската гимназия (1899 – 1900), където заедно с Търпен Марков, Андрей Казепов, Георги Христов и Георги Тодоров основава ученически революционен кръжок на Българското тайно революционно братство, начело с Марков.[5].

Учителства в село Крушево, Демирхисарско през 1900 – 1901 година и е член на Демирхисарския околийски революционен комитет. След 1901 година е четник при Яне Сандански, от май 1902 до октомври 1903 година е секретар в четата на Илия Кърчовалията, а по-късно е в четата на Атанас Тешовски. През лятото на 1903 година е делегат от Сярско на конгреса на Серския революционен окръг.[6] Участва в Илинденско-Преображенското въстание.

След въстанието се установява в България и в 1906 година завършва история и география в Софийския университет.

В учебната 1907/1908 година преподава в Разградската мъжка гимназия.[7]

След Младотурската революция през 1908 година учителства в Солунската българска гимназия (1908 – 1913) и е сред основателите на Съюза на българските конституционни клубове, като е член на градското бюро на партията в Солун. Участва в учредителния конгрес на Съюза на българските учители в Отоманската империя в 1909 година и във втория му конгрес през 1910 година. Редактира вестниците „Учителски глас“ (1910 – 1912) и „Искра“ (1911 – 1912).[8]

Делегат е от Солун на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 година.[9]

След Междусъюзническата война в 1913 година се изселва в София. От 1913 до 1915 година е учител във Варна, а от 1915 – 1916 и от 1918 до 1920 – в София. Автор е на „Революционната борба в Македония“, издадена в 1917 година.

По случай 15-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание за заслуги към постигане на българския идеал в Македония през Първата световна война в 1918 година, Георги Баждаров е награден с орден „Свети Александър“ VІ степен.[10]

Във ВМРО

[редактиране | редактиране на кода]
Български преподаватели и студенти в двора на затвора Йедикуле на 12 август 1909 г. Разпознават се проф. Георги Кацаров, проф. Йордан Иванов, проф. Анастас Иширков, учителят Георги Баждаров и секретарят на българското агентство Янко Пеев
На гроба на Тодор Александров с Наум Томалевски, Зисо Попов, Крумов и други
Като офицер

На Учредителния събор на македонските бежански братства, провел се от 22 до 25 ноември 1918 година в София, е представител на Сярското братство[11] и е избран за секретар на Изпълнителния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации.[12] Комитетът изпраща през февруари 1919 година до Парижката мирна конференция „Мемоар“, в който се иска присъединяване на Македония към България или, ако това е невъзможно – Самостоятелна Македония под покровителството на Великите сили.[13]

В 1921 година, като представител от миряните на Сярска епархия, Баждаров е член на Втория църковно-народен събор, заседавал под председателството на Неофит Видински между 6 и 28 февруари и отново от 11 май до 15 август.[14] Участва като делегат от Петровското македонско братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[15]

Георги Баждаров е масон[16]. След възстановяването на ВМРО той е избран за член на Задграничното представителство на ВМРО и през 1925 година на Шестия конгрес на ВМРО в село Сърбиново е преизбран на същия пост, заедно с Наум Томалевски и Кирил Пърличев[17]. Той е един от противниците на опитите на комунистическите сили да овладеят ВМРО и през 1924 година се противопоставя на Майския манифест. От 1919 до 1923 година е главен редактор на вестник „Македония“. В 1923 година издава книгата „Духът на Македония“.

Георги Баждаров е един от основателите на Македонския научен институт и негов подпредседател.[18] Редактор е на списанието на института „Македонски преглед“. В 1929 година издава книгата „Горно Броди“, първи и трети том от спомените си през 1929 година, а втори остава за по-късно. Както сам казва:

„ Втората книга от спомените ми оставям да напиша след третата, защото третата е по-важна, по-поучителна. Ако съм жив, ще напиша после и втората част (1903 – 1918 г.) “

След убийството на Александър Протогеров на 7 юли 1928 година е един от водачите на протогеровисткото крило[19] и редактира протогеровистката версия на вестник „Свобода или смърт“.[20] Баждаров е убит от михайловистите Борис Чавдаров и К. Василев на 19 септември 1929 година във Варна.[21] Единият от охранителите му Вълкан Милев също загива, а двама са ранени.[22][23][24][25][26] Сред конкретните причини за убийството са активните контакти на Баждаров с водача на Военния съюз Дамян Велчев.[27] Според Георги Попхристов организатор на убийството е Пандил Шишков, заради което и той е убит в отговор.[28]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 617.
  2. ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 64.
  3. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 20, 52, 69, 77, 78, 89.
  4. ↑ ДАА, Фонд № 1935К, оп.1
  5. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 136.
  6. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 450.
  7. ↑ Известни българи са били учители в Разградската мъжка гимназия // Екип 7, 17 януари 2020 г. Посетен на 9 февруари 2021 г.
  8. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 388.
  9. ↑ Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа – Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13.
  10. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
  11. ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 65.
  12. ↑ Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 83.
  13. ↑ Гоцев, Димитър. Солунското примирие. Борбата срещу ограбването на България. – в: Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 3. София, МНИ, 1997. с. 386.
  14. ↑ Дружество на столичните журналисти. Общ годишник на Бѫлгария - 1922 година. София, Печатница на Армейския военно-издателски фонд, 1922. с. 115, 119.
  15. ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
  16. ↑ Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.
  17. ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г.
  18. ↑ Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  19. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 266.
  20. ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 2. София, Наука и изкуство, 1966. с. 276.
  21. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 36-37.
  22. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 53.
  23. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 14-15.
  24. ↑ Баждаров, Георги. „Моите спомени“.
  25. ↑ Баждаров, Георги. „Горно Броди“
  26. ↑ Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 138.
  27. ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 219.
  28. ↑ Спомени на Георги Попхристов
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Георги_Баждаров&oldid=12406938“.