Направо към съдържанието

Андрей Казепов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Андрей Казепов
български революционер
Роден
1878 г.
Починал
11 април 1904 г. (26 г.)

Учил вБитолска българска класическа гимназия
Андрей Казепов в Общомедия

Андрей Казепов е български революционер, кресненски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Сборните чети през февруари 1903 година при пещерата Капе край село Крушево, Сярско. Казепов е на петия ред, пети (предпоследен) от ляво надясно.
Портрет

Казепов е роден в 1878 година в горнопреспанското село Янковец, тогава в Османската империя. Учи в Цариград и в Солунската българска мъжка гимназия (1896 - 1899). Завършва Битолската българска гимназия, където учител му е Дамян Груев. В Битоля заедно с Георги Баждаров, Търпен Марков, Георги Христов и Георги Тодоров образува ученически революционен кръжок на Българското тайно революционно братство, начело с Марков.[1][2]

Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Казепов (24-ти в първата колона).

Учителства в Банско (1900 – 1901) и в Струмица (1901 – 1902). За революционна дейност е преследван от властите и е принуден да емигрира в свободна България. През април 1902 година се връща в Македония и влиза в четата на Яне Сандански. По време на Илинденско-Преображенското въстание води сражения с османски части в Мелнишко. След поражението на въстанието от пролетта на 1904 година е кресненски войвода на ВМОРО. Загива в сражение с османски части край село Сенокос[3], а трима други негови четници, сред които Янко Василев от Осничани, са ранени.

В памет на загиналия Андрей Казепов, името Казепов е прието от Георги Стоянов, станал известен като Георги Казепов.[4][5]

  1. Баждаров, Георги. „Моите спомени“.
  2. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 136.
  3. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 195.
  4. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 408.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 68.