На конгреса участват общо 39 делегати от революционните окръзи и седем гости.[1] Избраният от Серския окръг Христо Кафтанджиев не успява да присъства.[2]
Най-много време се посвещава на промяната на Устава и правилника на организацията – чл. 1. - и да се подготви македонското население, без разлика от вяра и народност, за революционни действия, а в краен случай и за едно общо и масово въстание. Конгреса премахва повечето политически резолюции, между които и тази за тактиката на ВМРО, съставена от Георги Баждаров.
При избора на нов Централен комитет Иван Михайлов от Щип е избран с 39 гласа, след него са Георги Попхристов от село Кръстоар, Битолско и Александър Протогеров от Охрид с около 27 гласа от 40. Като резервни членове на комитета по броя на гласовете са избрани Петър Шанданов от Охрид, Йордан Гюрков от Щип и Никола Василев от Радовиш.
Задгранични представители: Кирил Пърличев от Охрид с най-много гласове, Георги Баждаров от село Горно Броди и Наум Томалевски от Крушево. Като резервни представители на Задграничното представителство са избрани Тома Карайовов, Йордан Бадев и Ангел Узунов (брат на Христо Узунов). Всичките тези 12 души образуват един висш съвет на ВМРО.[4][5][6]