Направо към съдържанието

Христо Узунов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Узунов.
Христо Узунов
български учител и революционер
Роден
Починал
24 април 1905 г. (26 г.)
Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Семейство
БащаДимитър Узунов
МайкаАнастасия Узунова
Братя/сестриАндон Узунов
Ангел Узунов
Христо Узунов в Общомедия

Христодул (Христо, Дуле)[1][2] Димитров Узунов с псевдоними Арсени Мъглата, Дуле баба, Самуил Езерски,[3] Самуил Салямо[4] е български революционер, охридски войвода и член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[5]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]
Майката на Узунов Анастасия Узунова

Христо Узунов е роден на 22 октомври 1878 година в Охрид, в големия български род Узунови. Баща му Димитър Узунов е дългогодишен учител и борец за независима църква, близък и родственик на Григор Пърличев, а майка му Анастасия Узунова произхожда от стария стружки възрожденски род Чакърови, дъщеря на Георги Чакъров, и е първа братовчедка на Христо Матов и Милан Матов.[6] Христо Узунов заедно с двамата си по-малки братя Андон и Ангел (също дейци на ВМОРО) е възпитаван от майка си в духа на патриотизма.[7] След завършването на основното училище в Охрид учи педагогическа специалност в Солунската българска мъжка гимназия през 1894 – 1895. Там е привлечен към ВМОРО от Даме Груев и ръководи ученическия бунт от 1896 година в гимназията. Завършва в 1896 година.[8] След това в 1896 – 1898 година е български учител в Охрид.[9] На 5 август 1898 г. Методи Патчев, с помощта на Христо Узунов и Кирил Пърличев, сина на Григор Пърличев, убива в центъра на Охрид сърбоманина Димитър Гърданов, в чиято къща е отворено сръбско училище. Христо Узунов, заедно със съмишлениците си, е арестуван и лежи 9 месеца в затвор. В периода януари 1902 – март 1903 година е повторно затворен в Битолския затвор. С излизането си от затвора става член на Околийското ръководно тяло[9] и заема мястото на току-що убития охридски войвода Тома Давидов.

Узунов в учебната 1897/1898 година

Христо Узунов е делегат на Смилевския конгрес и поддържа тезата, че населението още не е готово за въстание. Въпреки това той е избран за член на Охридското горско революционно началство[9] и началник на всички бойни сили в охридския район и взима участие в боевете при Сирулски рид и село Куратица срещу турската войска по време на Илинденско-Преображенското въстание. След въстанието от записките му са ясни имената на всичките 478 загинали в Охридско и Стружко.

На Прилепския конгрес на ВМОРО от 1904 година е определен за организатор и ревизор на четите в Охридско, Стружко и Кичевско. В следвъстаническия период, Узунов обикаля с четата си и в Кичевско и главно се сражава с представители на Сръбската въоръжена пропаганда.[10]

Георги Попхристов описва Христо Узунов така:

„ Където и да отидехме, все за поп го считаха, понеже не го познаваха, и аз за такъв го представях. Колко баби му целуваха ръка и благоговееха пред него. Узунов беше доста представителен с брадата, висок и пълен, пък беше и комик. Често пъти правеше изненада на домакините, като си сваляше расото и се покажеха четнишките му дрехи – дебърска носия. Не го мързеше никак да пише. Постоянно ще го видиш с молив в ръцете. Беше винаги весел и често пъти подхвърляше весели шеги. Неприятните новини всякога посрещаше с хпаднокръвие. Много употребяваше думата „лятифе“, за да буди веселост и смях. С него не само бяхме другари по идея, но се познавахме и като ученици от Солун, заедно свършихме, а също така и в затвора лежахме заедно една година. Той беше извънредно честен и искрен, особено към другари и приятели. В окръга аз нямах по-близки и по-близки другари от него и Георги Сугарев. Напълно се разбирахме по всички въпроси на делото. У всички нас господсташе идеализъм. Като идеалисти загинаха и двамата в борбата[11]. “

През нощта между 23 и 24 (11 стар стил) април 1905 година четата на Христо Узунов и Петър Георгиев е обградена от турски аскер в село Цер. След като изразходват всичките си муниции, Христо Узунов пише предсмъртно писмо, и заедно с 12-те си четници, между които и войводата Ванчо Сърбаков, решават да се самоубият, като не допускат турците да ги хванат живи.[12][13][14] В едно от последните си писма пише „Смърт за Сарафов“ по повод домогванията на Борис Сарафов в Битолско.[15]

Паметникът гробница на Христо Узунов и четниците му в Цер
Прощално писмо на Христо Узунов: „...За последен път ще ви повторя: бъдете искрени и пазете основните закони на организ. устав. Оставам с братска целувка, Хр. Д. Узунов“
Славейко Савинов, четник на Узунов, загинал с него в Цер

За Христо Узунов се пеят много песни, на негово име са кръстени улици, училища и други в България и Северна Македония. Родната му къща в Охрид е превърната в музей, а в градския парк има поставен бюст. В село Цер гробът на войводата и четниците му се поддържа и е в добро състояние.[16] Семейният архив на Димитър, Ангел и Христо Узунови днес се съхранява в Българския исторически архив на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София. От 1946 г. във фонда на НВИМ се съхранява знамето, което е било връчено на Узунов и с него Узунов и районната му чета действат в Охридско, Дебърско и Стружко.

Петър Карчев пише за Узунов:

„ Той беше от малцината илинденски войводи, които не забегнаха в България или друга някоя балканска държавица. Остана при своя беден, разорен, опожарен, ограбен и покрусен от пропадането на революционната акция народ...[17] пъргав, с решително изражение на очите, красив, левент, готов при пръв зов на страдащия народ да изпълни революционния си дълг докрай.[18] “

Родословие

[редактиране | редактиране на кода]

Негов потомък е българският предприемач Красимир Узунов.[19]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Узунов
 
Зоица Скопакова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Григор Пърличев
(1830 — 1893)
 
Анастасия Пърличева
 
Анастасия Чакърова
(1862 - 1948)
 
Димитър Узунов
(1842 — 1887)
 
Теофана Карадимчева
(1839 — 1917)
 
Костадин Карадимчев
(1831 — 1888)
 
Константин Узунов
(? — 1860)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Узунов
(1878 — 1905)
 
Андон Узунов
(? — 1903)
 
Ангел Узунов
(1886 - 1975)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
Христо Узунов

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Галерия

[редактиране | редактиране на кода]
  • Портрет на Христо Узунов.
    Портрет на Христо Узунов.
  • Христо Узунов в расо.
    Христо Узунов в расо.
  • Писмо от Охридското околийско ръководно тяло до майката на героя Христо Узунов.
    Писмо от Охридското околийско ръководно тяло до майката на героя Христо Узунов.
  • Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Узунов (трети в първата колона).
    Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Узунов (трети в първата колона).
  • Къщата на Узунови в Охрид.
    Къщата на Узунови в Охрид.
  • Андон Узунов, брат на Христо.
    Андон Узунов, брат на Христо.
  • Георги Сугарев и Христо Узунов
    Георги Сугарев и Христо Узунов

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 404.
  2. ↑ Огнянов, Михаил. Македония - преживяна съдба. София, ИК „Гутенберг“, 2002. ISBN 954-9943-35-6. с. 36.
  3. ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 90.
  4. ↑ Христо Узунов ползва псевдонима Самуил Салямо до 10 ноември 1901 година, а след това Арсени Мъглата, вижте: Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 10, 39, 85.
  5. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 364 – 365.
  6. ↑ Матов, Милан. Най-комитата разказва... (Живот за Македония). София, ВМРО, Културно-благотворителна фондация „Братя Миладинови“ - София, 2002. с. 40.
  7. ↑ Радев, Симеон. Ранни спомени, Български писател, 1969, стр. 3162.
  8. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 113.
  9. ↑ а б в Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VII (от фонд № 381 до фонд № 599). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1986. с. 265.
  10. ↑ Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 173.
  11. ↑ Спомени на Георги Попхристов [1]
  12. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 173 – 174.
  13. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 483.
  14. ↑ Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 176-178.
  15. ↑ Спомени на Георги Попхристов [2]
  16. ↑ 103 години од херојската смрт на Христо Узунов[неработеща препратка]
  17. ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 10.
  18. ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 11.
  19. ↑ Ohrid News: В къщата музей на Христо Узунов – дядо на покойния Красимир Узунов, в Охрид ще се проведе възпоминание на македонския историк Гоце Ангеличин Жура. Glas.bg, 03.04.2019.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Христо_Узунов&oldid=12409794“.