Направо към съдържанието

Йордан Бадев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йордан Бадев
български литературен критик и публицист
Йордан Бадев, министърът на просвещението Борис Йоцов и други на гроба на Кирил Пейчинович, 1942 г.
Йордан Бадев, министърът на просвещението Борис Йоцов и други на гроба на Кирил Пейчинович, 1942 г.
Роден
Починал
Учил вЛозански университет
Софийски университет
Научна дейност
ОбластЛитературна критика
Публикации„Македония в българската поезия“ (1922)
Йордан Бадев в Общомедия

Йордан Антонов Бадев, известен с псевдонимите Брусников,[1], Брусенков, Радиков, Радко,[2] е български литературен критик, публицист и журналист, деец на Вътрешната македонска революционна организация.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Бадев е роден в 1888 година в Битоля, тогава в Османската империя, в семейството на прилепчаните Елисавета Йованова Бадева, по баща Кондова и учителя Антон Бадев, преподавал в Солунската българска гимназия.[3] В 1906 година завършва Битолската българска гимназия. Учи славянска филология в Софийския университет, а после завършва филология в Лозанския университет.[4] Връща се в Македония и учителства в Битоля. През 1911 година Бадев подкрепя инициативата за създаване на легална политическа партия на българите в Османската империя – проект, който пропада поради засилването на политическото напрежение и избухването на Балканската война.[5]

След Междусъюзническата война през 1913 година се изселва в България и става учител в София. Член-учредител е на Македонския научен институт.[6]

Участва в Първата световна война като запасен подпоручик, взводен командир, носител е на ордени „За военна заслуга“ и „За храброст“.[7][8]

Участва като делегат от Битолското благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[9]

Започва да се занимава с литература и журналистика. Пише в списание „Златорог“ и във вестниците „Зора“ и „1838 – 1938“,[10] а от 1931 година е редактор по културните въпроси на „Зора“.[11] Редактира вестниците „Народност“ и „Миргород“. Бадев има редица статии по въпросите на българската литература – както общотеоретични и обзорни статии, така и портретистки и очерци. През 1938 година излиза книгата му „Животът и изкуството“.[11]

Бадевъ, Йорданъ. Даме Груевъ. Животъ и дѣло. София, Библиотека Българска Книга № 2, Министерство на народното просвѣщение, 1943. Посетен на 20 септември 2015.

Бадев е масон[12] и активен участник в освободителното движение на македонските българи. Поддържа тесни контакти с ръководителите на възстановената след Първата световна война ВМРО, като получава парична издръжка от същата.[13] След разделението на организацията на протогеровистко и михайловистко крило е на страната на Иван Михайлов. Пише във вестник „Македония“.[14] В годините преди Втората световна война е привърженик на ориентация на България към Третия райх, в която той вижда надежда за позитивно за страната решаване на македонския въпрос. Бадев е автор на няколко книги, като „Даме Груев. Живот и дело“ (Скопие, 1943) и много статии, посветени на участници в македонското движение.[15] Бадев е и автор на подписаната от ВМРО книга „Заговорът срещу Тодор Александров“.[16]

Бадев е убит без съд и присъда след Деветосептемврийския преврат през 1944 година.[17][18] През март 1945 година е осъден посмъртно на Дело №6 на интелектуалците от серията процеси на така наречения Народен съд.[19] Реабилитиран е в 1996 година от Върховния съд.[20]

През 1957 г. книгите му „Животът и изкуството“ (1938), „От ранно детство. Спомени“ (1928) и „Скици на живите“ (1934) са включени в Списъка на вредната литература.[21]

Памет

[редактиране | редактиране на кода]

На Йордан Бадев е наречена улица в квартал „Витоша“ в София (Карта).

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 20.
  2. ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 64.
  3. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 81.
  4. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 48.
  5. ↑ Симеонов, Стоян. Из борбите на македонските българи. Два документа за основаването на легална политическа партия в Турция в навечерието на Балканската война // Македонски преглед ХІІ (1). 1940. с. 86.
  6. ↑ Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  7. ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 135-136
  8. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 594
  9. ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
  10. ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 3. София, Наука и изкуство, 1969. с. 122.
  11. ↑ а б Йордан Бадев // ЛитерНет. Посетен на 29 декември 2021 г.
  12. ↑ Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.
  13. ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998, стр. 166.
  14. ↑ Български масонски печат.
  15. ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, Тинапрес, 1993.
  16. ↑ „Успешен творчески тандем“. Десислава Неделчева разговаря с Ива Бурилкова и Цочо Билярски, „Литературен форум“, бр. 3 (426), 12 септември 2000 г.
  17. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 36.
  18. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 265 – 266.
  19. ↑ Ивайла Александрова, „Горещо червено“, „Литературен вестник“, бр. 36, 06.11.2002.
  20. ↑ Стоян Вълев, „Йордан Бадев. Непрочетеният литературен критик“, Knigi-news.com.
  21. ↑ Списък на вредната литература. Свитък II. София, 1957. с. 6.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Йордан_Бадев&oldid=12406937“.