Витоша (квартал)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Витоша.
| Витоша | |
| — квартал на София — | |
  Витоша  Витоша | |
| Страна |  България |
|---|---|
| Област | Област София |
| Община | Столична община |
| Район | Лозенец, Студентски |
„Витоша“ е бивша вилна зона край София, понастощем жилищен квартал, част от район „Лозенец“ (а не от район „Витоша“).
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Разположен е между местността „Юзината“ в близост до Околовръстния път и подножието на планината Витоша на юг, Столичния зоопарк, Ловния парк и квартал „Дианабад“ на север, бул. „Никола Габровски“ на изток и квартал „Кръстова вада“ на запад. Между него и Студентски град са разположени резиденции на Дипломатическия корпус. С разрастването на столицата границите на квартал „Витоша“ също се изменят и понастоящем той обхваща също така и зоната между булевард „Г. М. Димитров“ и Студентски град.
История
[редактиране | редактиране на кода]Първоначално е застроен с вили през 60-те години на XX век. През 80-те и 90-те привлекателността му за живеене нараства паралелно с развитието на Симеоново и наплива на студенти, привлечени от ниските наеми.
През 1996 – 1997 г. търсенето рязко се засилва и през 1998 – 1999 г. са построени първите високи кооперации и блокове. В началото на XXI век започва интензивно застрояване с 4-5-6 етажни сгради и няколко еднофамилни къщи, в които преобладават апартаментите с големи квадратури, като и комплекси от затворен тип.
Инфраструктура
[редактиране | редактиране на кода]Инфраструктурата на квартала е повлияна от първоначалната и отдавна отминала употреба като вилна зона. Основна транспортна артерия е бул. „Симеоновско шосе“. Единственият градски транспорт по бул. „Симеоновско шосе“ си остава автобус 102 на интервал от 10 минути за живущите в двете големи като територия и презастрояване части на кв. „Витоша“, заедно с „Малинова долина“, долната част на Студентски град, както и част от „Дианабад“. Има и междуградски автобус 67 на интервал от 30 минути. На задния вход на Зоопарка спират 7 линии на градския транспорт, които са на пешеходно разстояние от около 40 минути.
Промишлената мини-зона по улиците „Филип Кутев“ и „Сребърна“ се сливат в „Могилата“. През 2005 г. започва успешната газификация на квартала.
Комплекс „Сите Жарден“
[редактиране | редактиране на кода]Комплекс „Сите Жарден“ е нов жилищен комплекс в местността „Витоша ВЕЦ Симеоново“, разположен в границите на квартал „Витоша“, в близост до ул. „Георги Райчев“ и Околовръстния път на София. Състои се от 10 отделни сгради с подземни гаражи, магазини, спортни площадки, развлекателни заведения, детска градина и банков офис. С построяването му е изградена вътрешна инфраструктура и охранителна система за наблюдение на целия периметър.[1]
Улици и произход на имената им
[редактиране | редактиране на кода]| Път | Наречен на | Местоположение |
|---|---|---|
| „21 век“ | 21 век | Карта |
| „455“ | – | Карта |
| „Акад. Димо Велев“ | Димо Велев (1903 – 1988), инженер | Карта |
| „Акад. Петко Стайнов“ | ? | Карта |
| „Акад. Петър Динеков“ | Петър Динеков (1910 – 1992), литературен исторк | Карта |
| „Акад. Христо Я. Христов“ | Христо Христов (1915 – 1990), физик | Карта |
| „Алберт Айнщайн“ | Алберт Айнщайн (1879 – 1955), германски физик | Карта |
| „Ангел Каралийчев“ | Ангел Каралийчев (1902 – 1972), писател | Карта |
| „Арх. Борис Далчев“ | Борис Далчев (1910 – 1986), архитект | Карта |
| „Арх. Димитър Цолов“ | Димитър Цолов (1896 – 1970), архитект | Карта |
| „Арх. Панталей Цветков“ | Пантелей Цветков (1894 – 1954), архитект | Карта |
| „Арх. Петър Загорски“ | Петър Загорски (1893 – 1964), архитект | Карта |
| „Асен Разцветников“ | Асен Разцветников (1897 – 1951), писател | Карта |
| „Борис Арсов“ | Борис Арсов (1915 – 1974), общественик | Карта |
| „Борис Руменов“ | Борис Руменов (1884 – 1944), актьор и писател | Карта |
| „Братя Чакрин“ | ? | Карта |
| „Георги Райчев“ | Георги Райчев (1882 – 1947), писател | Карта |
| „Д-р Г. М. Димитров“ | Г. М. Димитров (1903 – 1972), политик | Карта |
| „Д-р Йордан Йосифов“ | ? | Карта |
| „Данаил Крапчев“ | Данаил Крапчев (1880 – 1944), журналист | Карта |
| „Димитър Страшимиров“ | Димитър Страшимиров (1868 – 1939), историк | Карта |
| „Димитър Шишманов“ | Димитър Шишманов (1889 – 1945), политик и писател | Карта |
| „Димитър Яблански“ | Димитър Яблански (1858 – 1937), политик | Карта |
| „Дионисий Дионисиев“ | Дионисий Дионисиев (1908 – 1992), художник | Карта |
| „Екатерина Ненчева“ | Екатерина Ненчева (1885 – 1920), поетеса | Карта |
| „Емануил Попдимитров“ | Емануил Попдимитров (1885 – 1943), писател | Карта |
| „Иван Пантелеев“ | ? | Карта |
| „Иван Пейчев“ | Иван Пейчев (1916 – 1976), писател | Карта |
| „Иван Радоев“ | Иван Радоев (1927 – 1994), драматург | Карта |
| „Иван Славейков“ | Иван Славейков (1853 – 1901), политик | Карта |
| „Исак Нютон“ | Исак Нютон (1642 – 1727), английски математик и физик | Карта |
| „Йозеф Валдхард“ | Йозеф Валдхард (1819 – ?), австрийски дипломат | Карта |
| „Йордан Бадев“ | Йордан Бадев (1888 – 1944), публицист | Карта |
| „Йордан Радичков“ | Йордан Радичков (1929 – 2004), писател | Карта |
| „Йордан Стубел“ | Йордан Стубел (1897 – 1952), писател | Карта |
| „Кирил Буюклийски“ | Кирил Буюклийски (1903 – 1968), художник | Карта |
| „Константин Петканов“ | Константин Петканов (1891 – 1952), писател | Карта |
| „Леа Иванова“ | Леа Иванова (1923 – 1986), певица | Карта |
| „Лиляна Паница“ | Лиляна Паница (? – 1945), общественичка | Карта |
| „Марин Тодоров“ | Марин Тодоров (1931 – 2016), политик | Карта |
| „Могилата“ | ? | Карта |
| „Никола Недев“ | Никола Недев (1886 – 1970), генерал | Карта |
| „Нилс Бор“ | Нилс Бор (1885 – 1962), датски физик | Карта |
| „Околовръстен път“ | – | Карта |
| „Петър Карапетров“ | Петър Карапетров (1900 – 1980), писател | Карта |
| „Проф. Александър Балабанов“ | Александър Балабанов (1879 – 1955), литературен критик | Карта |
| „Проф. Васил Арнаудов“ | Васил Арнаудов (1933 – 1991), диригент | Карта |
| „Проф. Васил Стоин“ | Васил Стоин (1880 – 1938), фолклорист | Карта |
| „Проф. Георги Златарски“ | Георги Златарски (1854 – 1909), геолог | Карта |
| „Проф. Георги Манев“ | Георги Манев (1884 – 1965), физик | Карта |
| „Проф. Елисавета Карамихайлова“ | Елисавета Карамихайлова (1897 – 1968), физичка | Карта |
| „Проф. Жечо Атанасов“ | Жечо Атанасов (1919 – 2000), педагог | Карта |
| „Проф. Иван Венедиков“ | Иван Венедиков (1916 – 1997), историк | Карта |
| „Проф. Илия Цоневски“ | Илия Цоневски (1903 – 1992), богослов | Карта |
| „Проф. Кирил Попов“ | Кирил Попов (1880 – 1966), математик | Карта |
| „Проф. Константин Гълъбов“ | Константин Гълъбов (1892 – 1980), филолог | Карта |
| „Проф. Марин Бъчваров“ | Марин Бъчеваров (1859 – 1926), астроном | Карта |
| „Проф. Милко Борисов“ | Милко Борисов (1921 – 1998), физик | Карта |
| „Проф. Порфирий Бахметиев“ | Порфирий Бахметиев (1860 – 1913), руски физик и биолог | Карта |
| „Проф. Станчо Ваклинов“ | Станчо Ваклинов (1921 – 1978), археолог | Карта |
| „Проф. Христо Вакарелски“ | Христо Вакарелски (1896 – 1979), етнограф | Карта |
| „Проф. д-р Иван Странски“ | Иван Странски (1897 – 1979), физикохимик | Карта |
| „Проход Маказа“ | Маказа, проход в Родопите | Карта |
| „Пъстър свят“ | ? | Карта |
| „Ради Радев“ | Ради Радев, политик | Карта |
| „Симеоновско шосе“ | „Симеоново“, квартал на София | Карта |
| „Слав Караславов“ | Слав Караславов (1932 – 2002), писател | Карта |
| „Стефан Гечев“ | Стефан Гечев (1911 – 2000), писател | Карта |
| „Стефан Савов“ | Стефан Савов (1924 – 2000), политик | Карта |
| „Тодор Кожухаров“ | Тодор Кожухаров (1891 – 1945), журналист и политик | Карта |
| „Тодор Ф. Чипев“ | Тодор Чипев (1867 – 1944), книгоиздател | Карта |
| „Трифон Кунев“ | Трифон Кунев (1880 – 1954), писател и журналист | Карта |
| „Филип Кутев“ | Филип Кутев (1903 – 1982), композитор | Карта |
| „Чавдар Мутафов“ | Чавдар Мутафов (1889 – 1954), писател | Карта |
| „Ърнест Ръдърфорд“ | Ърнест Ръдърфорд (1871 – 1937), новозеландско-британски физик | Карта |
| „Яна Язова“ | Яна Язова (1912 – 1974), писателка | Карта |
Други
[редактиране | редактиране на кода]В южната част на квартала е разположен хотел „Амбасадор“, в който на 15 ноември 2000 г. избухва взрив.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Комплекс „Сите жарден“ – описание
- ↑ Двама арменци убити в „Амбасадор“?, архив на оригинала от 26 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070926235236/http://www.digsys.bg/bgnews/show_story.html?issue=222493920&media=1523776&class=2407968&story=222494560, посетен на 20 ноември 2006
- Статията се основава на материал[неработеща препратка], използван с разрешение.
| |||||
