Асен Разцветников

Асен Разцветников
Портретна снимка с автограф. Източник: ДА „Архиви“
Роден	2 ноември 1897 г. село Драганово, Княжество България
Починал	30 юли 1951 г. Москва, СССР
Националност	българин
Жанр	поезия
Асен Разцветников в Общомедия

Асен Разцветников (псевдоним на Асен Петков Коларов) е български поет, писател и преводач.

Биография

Ранен живот и образование

Бащата на Разцветников е бил учител, но са имали и земеделско стопанство. Майка му е пеела много хубаво народни песни, които е научила от дядото на Асен – Петър, който е бил цигулар. Завършва гимназия във Велико Търново през 1916 г. От 1917 г. работи като телеграфист в телеграфопощенската станция във Велико Търново, а след това на гара Горна Оряховица. Учи славянска филология в Софийския университет (1920 г.), след това посещава лекции по естетика във Виена и Берлин (1921 – 1922 г.). Завършва право в Софийския университет през 1926 г.

Учителства в Механо-техническото училище в Габрово (1926 – 1929 г.). В периода 1930 – 1934 г. преподава български език в III мъжка гимназия в София, заедно с това е и библиотекар. През 1934 г. работи като библиотекар в Главна дирекция на пощите. От 1934 г. се отдава на литературна дейност – сътрудничи на списанията „Нов път“ и „Златорог“. След 9 септември 1944 г. работи в Института за художествени преводи към Министерството на информацията.

Творческа кариера

Асен Разцветников започва да пише стихове още като ученик. За първи път печата в сп. „Българан“ под псевдонима Анри. Активен сътрудник на левия печат – сп. „Червен смях“, „Младеж“, „Работнически вестник“ и др. Смятан е за един от най-ярките представители на „септемврийската литература“ заедно с Гео Милев, Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев. Плод на тогавашните му влияния е първата му стихосбирка – „Жертвени клади“ (1924 г.).

След едно литературно четене в Софийския университет по повод 10 години от смъртта на Пейо Яворов той, както и Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев и Георги Цанев, са обвинени от съпартийците си от БКП в „общоделство“ с буржоазията. Заради възникналите разногласия Разцветников се дистанцира от левите идеи, прекратява сътрудничеството си в сп. „Нов път“ и започва да сътрудничи на списанието на Владимир Василев, „Златорог“.

През 30-те години насочва повечето си усилия към творчеството за деца, резултат от което са множество книги с гатанки, стихотворения и приказки. Занимава се и с преводи от старогръцки, френски и немски език, сред които „Ода на Радостта“ от Фридрих Шилер – част от финала на „Девета симфония“ от Лудвиг ван Бетховен, станала химн на Европейския съюз. От 1938 до 1944 година е издател-редактор заедно с Емил Коралов и Лъчезар Станчев на популярния вестник за юноши „Весела дружина“.

Памет

На Асен Разцветников е наречена улица в квартал „Витоша“ в София (Карта).

Галерия

• Асен Разцветников
• 
  Акт за раждане
• 
  Кръщелно свидетелство
• 
  Разцветников като ученик
• 
  Разцветников като войник

Библиография

• „Жертвени клади“ (1924; стихосбирка)
• „Двойник“ (1927; поема)
• „Юнак Гого“ (1931; стихове)
• „От нищо нещо“ (1932; весели приказки и гатанки)
• „Деветият брат“ (1934; приказки, стихове, гатанки)
• „Планински вечери“ (1934; стихосбирка)
• „Хороводец Патаран“ (1936; весели стихове и гатанки)
• „Гатанки“ (1939)
• „Мързелан и Мързеланка“ (1934; приказка в стихове)
• „Българският хекзаметър“ (1942)
• „Стихотворения“ (1942)
• „Що е то?“ (1942; стихове и гатанки)
• „Комар и Мецана“ (1946; избрани стихотворения, гатанки и стихове)
• „Подвигът“ (1946, драма)
• „Познай що е то?“ (1948, сто нови гатанки с ключ и азбучник)
• „Щурчовото конче“ (1948; приказки и залъгалки)
• „Сговорна дружина“ (1950; приказка)
• „Стихотворения. Приказки и гатанки“ (1952)
• „Що е то?“ (1956; 220 гатанки с ключ за отгатването им и азбучник)
• „Славният ловец“ (1959; приказка)
• „Чудното хоро“ (1959; избрани произведения за деца)
• „Пролетно хоро“ (1959; гатанки)
• „За най-малките“ (1968; стихчета и приказки)
• „Сговорна дружина“ (1962; избрани произведения за деца)
• „Премененото щурче“ (1963; залъгалки)
• „Юначина“ (1968; стихотворения, залъгалки и гатанки)
• „Храбрите щурци“ (1975; стихотворения, приказки и залъгалки)
• „Щурчово конче“ (1975; приказки, гатанки, скороговорки и залъгалки)
• „Събуди се ясно слънце“ (1976; избрани произведения за деца)
• „Стихотворения. Подвигът“ (1977)
• „Чуйте да ви кажа...“ (1991; стихотворения за деца)
• „Стихотворения“ (1992)
• „Стихотворения“ (1994; сборник)
• „Чудното хоро“ (1994; стихотворения, приказки, гатанки и залъгалки)
• „Избрани произведения“ (1996;)
• „Любими детски приказки“ (1996;)
• „Жертвени клади“ (1997, 2002; лирика)
• „Стихотворения и поеми“ (1997)
• „От нищо нещо“ (1998)
• „Залъгалки“ (1998)
• „Тръгнал кос“ (1998; приказки, стихотворения, гатанки и залъгалки)
• „Щурчово конче“ (1999; избрани приказки)
• „Стихотворения, приказки, гатанки“ (2000)
• „Що е то?“ (2000)
• „Добрите стопани“ (2001, приказки, стихчета, гатанки)
• „Чудесии, дяволии, залисии“ (2002, избрани творби)
• „Комар и Мецана. Юнак Гого“ (2004)
• „Мързелан и Мързеланка“ (2004)
• „Щурчово конче“ (2007; приказки и стихотворения)

Източници

• Речник на българската литература, т.3, с. 178-181. София, Изд. на БАН, 1982.

Външни препратки

• Асен Разцветников в Литернет
• Произведения на Асен Разцветников в Моята библиотека
• Архивни материали на Асен Разцветников и критически текстове за него Архив на оригинала от 2018-08-31 в Wayback Machine., проект „Българската литературна класика – знание за всички. Неизвестни архиви и културни контексти“