Направо към съдържанието

Иван Пейчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Пейчев
български поет и драматург
Роден
Починал
9 юли 1976 г. (59 г.)

Националност България
Работилкадровик, библиотекар, драматург
Литература
Период1939 – 1973
Жанровепоезия, драма
Известни творби„Всяка есенна вечер“ (1974)
НаградиДимитровска награда (1974)
Семейство
СъпругаМила
Деца3, сред които Антоанета Пейчева-Редуей и Петър Пейчев

Иван Петров Пейчев е български поет и драматург.

Иван Пейчев е роден на 16 декември 1916 г. в Шумен. Учи в Шуменската гимназия. Заради активно участие в ученически стачен комитет и РМС е изключен от гимназията без право да продължи образованието си (1933).

От 1939 до 1948 г. публикува епизодично произведения и сътрудничи на в. „Отечествен фронт“, „Работническо дело“ и в. „Стършел“. От лятото до 9 септември 1942 г. пише първата си пиеса „Трите прилепа“. През периода 1949 – 1955 г. работи като кадровик в Димитровград и библиотекар в Калофер. През периода от лятото на 1955 до есента на 1964 г. завършва пиесата „Всяка есенна вечер“, която е превеждана, издавана и поставяна в чужбина. През 1958 г. дебютира като драматург с пиесата си „Ковачи на мълнии“. През пролетта на 1959 г. написва пиесата „Денят след най-кратката нощ“.

От 1966 г. работи като драматург в Сатиричния театър в София.

Удостоен със звание Заслужил деятел на културата (1967). Отличен с Димитровската награда за пиесата „Всяка есенна вечер“ (1974).

Умира след продължително боледуване на 9 юли 1976 г. в София.

Посмъртно признание

[редактиране | редактиране на кода]

На Иван Пейчев е наречена улица в квартал „Витоша“ в София (Карта).

През 2004 г. е учредена Националната награда за лирика „Иван Пейчев“. На 16 декември 2005 г. Шуменският университет „Епископ Константин Преславски“ организира Национална научна конференция „Иван Пейчев – аспекти на присъствие в българската литература“.

Отбелязване на 100-годишнината

През 2016 г. е създаден филмът „Поетът Иван Пейчев. Един невероятен гладиатор“, продукция на дирекция „Информация“ на Българската национална телевизия за рубриката „В кадър“ с продуцент Петя Тетевенска. Режисьор на филма е Александър Донев, сценарият е на Марияна Фъркова. Премиерата е в Дома на киното в София.[1]

  • „Русалка“, стихотворение (отпечатано във в. „Шуменска поща“, 1939)
  • „Приказка за водната царкиня“ (отпечатана във в. „Шуменска поща“, 1942)
  • „Стихотворения“ (1948)
  • „В минути пред атака“ (стихосбирка) (1955)
  • „Начало на деня“ (стихосбирка) (1955)
  • „Далечно плаване“ (стихосбирка) (1962)
  • „Лирика“ (стихосбирка) (1964)
  • „Лаконично небе“ (стихосбирка) (1967)
  • „Стихотворения“ (стихосбирка) (1967)
  • „Есен на брега“ (стихосбирка) (1968)
  • „Знамената са гневни“ (стихосбирка) (1973)
  • „Всяка есенна вечер“ (1960)
  • Наимович, Максим. Едно поколение: Иван Пейчев, Веселин Ханчев, Александър Геров, Богомил Райнов, Александър Вутимски, Валери Петров, Божидар Божилов (Литературни портрети). Пловдив: Хр. Г. Данов, 1966, 200 с.
  • Тенев, Любомир. Те в пространството на сцената. Очерци. София: Български писател, 1977, 232 с.
  • Кунчев, Божидар. Иван Пейчев: Литературно-критически очерк. София: Български писател, 1986, 144 с.
  • Петров, Здравко. Поети. Очерци. София: Български писател, 1988, 308 с.
  • Ликова, Розалия. Поети на 40-те години. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 1994, 334 с. ISBN 95407011201
  • Иванов, Валери. Последният гладиатор на българския Монпарнас. София, 2008, 196 с. ISBN 978-954-443-745-9
  • Баев, Антон. Иван Пейчев: Романтична формация. Романтически мотиви. Пловдив: Център за универсални медии, 2010, 396 с. ISBN 978-954-91717-9-2
  • Шуликов, Пламен. Поетика и психография: Студии върху творчеството на Б. Пенев, П. Яворов, Д. Подвързачов, К. Кърджиев, И. Пейчев. Велико Търново: Фабер, 2010, 240 с. ISBN 978-954-400-257-2
  • Шуликов, Пламен. Иван Пейчев. Стилистика на веридикцията. Велико Търново: Фабер, 2016, 184 с. ISBN 978-619-00-0531-5
  1. Ивайла Александрова, „Иван Пейчев отблизо“, БНР, пр. „Христо Ботев“, 15 декември 2016 г.