Направо към съдържанието

Псача

Псача
Псача
— село —
„Свети Никола“
„Свети Никола“
42.1664° с. ш. 22.2033° и. д.
Псача
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаРанковце
Географска областСлавище
Площ12,4 km²
Надм. височина563 m
Население539 души (2002)
Пощенски код1332
Псача в Общомедия

Псача (на македонска литературна норма: Псача) е село в Северна Македония, в община Ранковце, разположено в областта Славище.

Селото е разположено на левия бряг на Крива река в северното подножие на Осогово. В Псача е разположен манастирската църква „Свети Никола“.

През втората половина на XIV век Псача е център на владенията на сръбския севастократор Владко Паскачич, който обдарява църквата „Свети Никола“ в селото.

В края на XIX век Псача е голямо българско село в Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Псача е село в Кривопаланска каза населявано от 1000 жители българи християни и 30 цигани.[1]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Псача е село в Кумановската каза с 896 българи екзархисти и българско училище.[2]

По време на Първата световна война Псача е включена в Мождивяшка община и има 1020 жители.[3]

Според преброяването от 2002 година селото има 539 жители.[4]

Националност Всичко
северномакедонци 538
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 1
Родени в Псача
  • Ангел Кръстев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ангелов[5]
  • Денко Дедев, български революционер от ВМОРО, четник на Димитър Кирлиев[6]
  • Павле Станков (1852 – 1917), български опълченец
  • Стайко Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Димитър Кирлиев[6]
  • Стойко Миленков, български революционер от ВМОРО, четник на Коце Алексиев[7]
  • Стоян Върбенов (1891 – ?), български революционер, войвода на ВМРО
  • Тито Петковски (р. 1945), северномакедонски политик
  • Трайко Иванов Ангелов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 2 скопска дружина[8]
  • Трайко Павлов (1876 – 1944), български революционер, войвода на ВМРО
  • Христо Александров, македоно-одрински опълченец, 33-годишен, зидар, неграмотен, 2 рота на 9 велешка дружина[9]
  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 225.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
  3. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 29., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 19 февруари 2021 
  4. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  5. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.38
  6. а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50
  7. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.4
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 34.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 16.