Отошница
| Отошница Отошница | |
| — село — | |
![„Свети Йоан Кръстител“, ХІХ век[1]](/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:%D0%95%D0%BA%D1%81%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%98%D0%B0%D0%A0%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%86%D0%B549.jpg) „Свети Йоан Кръстител“, ХІХ век[1] | |
  Отошница | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Ранковце |
| Географска област | Славище |
| Надм. височина | 533 m |
| Население | 105 души (2002) |
| Пощенски код | 1316 |
| Отошница в Общомедия | |
Отошница (на македонска литературна норма: Отошница) е село в Северна Македония, в община Ранковце.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Славище, северозападно от общинския център Ранковце.
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Отошница е българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Отощица е населявано от 650 жители българи християни.[2]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Отошница има 640 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[3] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 90 къщи в селото през юни 1905 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 105 жители, всички северномакедонци.[5]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Отошница
Стефан Георгиев Алексов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 2 скопска дружина[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Културно наследство // Општина Ранковце. Архивиран от оригинала на 2012-05-16. Посетен на 27 март 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 224.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 142-143. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 300.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 20.
| ||||||||
