Славище
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: разширяване по версията на македонски литературен език. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Славище Славиште | |
 | |
| Страна | Северна Македония |
|---|---|
| Славище в Общомедия | |
_18.JPG)
Славище или Славищко поле, често членувано Славището (на македонска литературна норма: Славиште) е котловина и историко-географска област в крайната североизточна част на Северна Македония.
Обхват
[редактиране | редактиране на кода]Областта обхваща средното течение на река Крива река между планините Герман от север и Осоговска от юг. На изток Славището граничи през Деве баир с областта Каменица в България, а на запад с областта Средорек.
В Славището влизат около 30 села от общините Ранковце, Крива паланка и Кратово.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според академик Иван Дуриданов първоначалната форма *Славишти е патроним < -itji от личното име Слав (съкратено от Славо-мир, Добро-слав и прочие) и тъй като патронимичните имена в множествено число не са подходящи за местности, Дуриданов предполага, че Славишти, тоест „Славовци“, е означавало първоначално заселището на голям род с обширни владения и оттам е преминало върху съответната местност.[2]
Средновековие
[редактиране | редактиране на кода]В грамота на император Василий II Българоубиец от 1019 година се споменава τὸν Κοζιάκον καὶ τὴν Σλαβίστην. В 1321 година грамота на крал Стефан II Милутин споменава и по Славиштоу. В 1683 година в дневника на патриарх Арсений III Черноевич се споменава въ Славишткωм полю.[2]
Носия
[редактиране | редактиране на кода]Женската носия в Славището носи характерните белези на шопските носии – равно скроена бяла платнена кошуля и шаяк от черна клашня, дълъг до под колената, с къси ръкави, украсен на гърдите и на ръкавите с апликации от вълнени гайтани и сърма. Поясът е от вълнено и конопено пругасто – шарена тъкан, а скутът, наричан „скутача“, е декориран с всички шарки, между които има и китки од сърмени конци. Зимно и празнично облекло е безръкавно джубе, дълго до колената, от черна клашня, с украси от гайтани и сърма.
Други
[редактиране | редактиране на кода]На Славището е наречена улица в кварталите „Лозенец“ и „Южен парк“ в София (Карта).
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кънчов, Васил. Из „Пътувания по долините на Струма, Места и Брегалница“ // Архивиран от оригинала на 2007-09-27. Посетен на 2007-09-03.
- ↑ а б Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 169.
