Одрено
| Одрено Одрено | |
| — село — | |
  Одрено | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Ранковце |
| Географска област | Славище |
| Надм. височина | 933 m |
| Население | 131 души (2002) |
| Пощенски код | 1332 |
| Одрено в Общомедия | |
Одрено или Одрино,[1] Одрене, Одрен, Одрано (на македонска литературна норма: Одрено) е село в Северна Македония, в община Ранковце.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Славище в северните склонове на планината Осогово.
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Одрено е българско село в Кратовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Одрено е населявано от 344 жители българи християни.[2]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Одрано има 328 българи екзархисти.[3]
Според преброяването от 2002 година селото има 131 жители.[4]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 130 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Одерно
Алекси Паунов (1843 – 1942), български революционер, опълченец[1]- Ангел Стоянов Димитров, (1883 – след 1943), македоно-одрински опълченец, служил в 47 чета на МОО под командването на Трайко Павлов,[5][6] на 6 април 1943 година, като жител на Одрено, подава документи за българска народна пенсия, която е отпусната от Министерския съвет[6]
- Андон Алексов, македоно-одрински опълченец, 27-годишен, зидар, ІІ отделение, 2 рота на 3 солунска дружина[7]
- Богдан Георгиев (1870 – ?), български революционер от ВМОРО
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 191.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 221.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 664.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 355.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 17.
| ||||||||
