Радибуш
| Радибуш Радибуш | |
| — село — | |
 Панорама на Радибуш | |
  Радибуш | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Ранковце |
| Географска област | Славище |
| Надм. височина | 563 m |
| Население | 157 души (2002) |
| Пощенски код | 1316 |
| Телефонен код | 031 |
| Радибуш в Общомедия | |
Радибуш (на македонска литературна норма: Радибуш) е село в Северна Македония, в община Ранковце.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Славище на 2 километра северно от общинския център Ранковце.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]
Според академик Иван Дуриданов първоначалната форма е Радибоужда, което е притежателно прилагателно със суфикс jā, женски род (според вьсь, женски род „село“) от личното име *Радибуд.[1]
Според Йордан Заимов първоначалната форма е Радибѹждь.[2]
Средновековие
[редактиране | редактиране на кода]Село Горно Радибужд (И Радибоуждоу Горню) е споменато в грамота на цар Стефан Душан от XIV век.[1]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]
В 1683 година патриарх Арсений III Черноевич споменава в дневника си село Радибужд (въ сєло Радибѹждь).[1]
В края на XIX век Радибуш е голямо българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. Църквата „Света Параскева“ („Света Петка“) е от 1859 година.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Радибуш е населявано от 860 жители българи християни и 40 цигани.[4]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Радибуш има 960 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[5]
През декември 1906 година селото (общо 127 къщи) е принудено от сръбската пропаганда да се откаже от Екзархията и е обявено за сръбско. Местният свещеник е убит от сръбски четници и на негово място скопският сръбски митрополит ръкополага собствения му син. През юли 1908 година, след Младотурската революция, Радибуш отново става екзархийско село. На 8 септември 1909 година българският свещеник в Радибуш поп Арсо е убит от сърбоманите Мило Филипов от Радибуш, Стойчо Димитров от Станча и Стефан Стойков и Ангел Тасев от Гулинци.[6]
В 1910 година, при съдействието и на турските власти, 14 къщи от селото (от общо 130) стават сърбомански.[7]
По време на Първата световна война Радибуш има 888 жители.[8]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Величко Д. Златков е български кмет на Радибуш от 7 ноември 1941 година до 9 юни 1942 година. След това кметове са Владимир Ив. Секираров от Куманово (22 юни 1942 - 19 ноември 1943) и Благой Ст. Андреев от Теарце (18 февруари 1944 - 12 август 1944).[9]
Според преброяването от 2002 година селото има 157 жители.[10]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 156 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Радибуш
Арсо Цветков, български революционер от ВМОРО, четник на Димитър Кирлиев[11]- Йосиф Пенов Биджо (или Пешев), български революционер, паланечки войвода на ВМОРО[12]
- Стефан Ангелов, македоно-одрински опълченец, четата на Трайко Павлов, носител на орден „За храброст“ ІV степен[13]
- Стойчо Ангелов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 2 скопска дружина[13]
- Стефан Анчин, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, четата на Трайко Павлов[14]
- Трайко Петков, български революционер от ВМОРО, четник на Коце Алексиев[15]
- Трайко Стефанов, български революционер от ВМОРО, четник на Димитър Кирлиев[11]
- Яким Цветанов (1878 – 1973), български строителен предприемач
- Починали в Радибуш
- Стоян Параспуров (? – 1907), деец на ВМОРО
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 168.
- ↑ Заимов, Йордан. Български георгарфски имена с јь. Принос към славянския ономастичен атлас, София, 1973, стр. 146.
- ↑ Културно наследство // Општина Ранковце. Архивиран от оригинала на 2012-05-16. Посетен на 27 март 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 224.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 142-143. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 26, 27 септември 1909, стр. 4.
- ↑ Георгиев, Величко и Стайко Трифонов, Гръцката и сръбска пропаганди в Македония /Краят на XIX – началото на ХХ век/. Нови документи, София 1995, с. 436, 495, 498, 500
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 29., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 19 февруари 2021
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 18.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 33.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 47.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.4
| ||||||||
