Яким Цветанов
| Яким Цветанов | |
| български предприемач | |
 | |
| Роден | Яким Цветанов Стаменков
1878 г.
|
|---|---|
| Починал | 1973 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Яким Цветанов Стаменков е голям български строителен предприемач и индустриалец.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден през 1878 година в село Радибуш, (Паланечко) тогава в Османската империя. Емигрира в София. Участва като делегат от Паланечкото благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[2] Развива строителен бизнеср като фирмата му изпълнява следните проекти:
- Второто крило на Българската земеделска банка;
- Полагането на бетонните основи на църквата „Свети Александър Невски“;
- Софийските минерални бани;
- Второто крило на Държавната печатница;
- Зданието на д-во „Всехъ Скорбящихъ Радость;
- Пристройката етаж на Народна банка;
- Книжния склад на Софийската банка;[1]
- Министерство на земеделието;
- Американския колеж в София (заедно с Братята Лазар и Георги Киселинчев);[3]
- Училища „Отец Паисий“;
- Агрономическия факултет в София – арх. Овчаров;[4]
- Българска народна банка – арх. Цолов и арх. Василев;
- Секурационе Дженерале „Витоша“ София, ул. Московска №5;
- Читалище и хотел „Славянска беседа“ (1939) (заедно с Братята Лазар и Георги Киселинчев);[5]
- Железничарският дом до Централната гара;
- Сградата на кино „Левски“ (1946);[6]
- Шосето Пловдив – Пазарджик;
- Студентски дом – срещу паметника на „Цар Освободител“
- КООП Севастопол на ул, „Г. С. Раковски“ и пл. „Славейков“;
- Сградата на Съюза на популярните банки – арх. Овчаров;
- Безплатно – водопровод и канализация на Горнобански път.
След 1944 година работи две години като технически ръководител в „Софболстрой“ и много други частни и обществени сгради.
Цветанов спонсорира Вътрешната македонска революционна организация.[7]
Умира през 1973 година в София.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Парцел 48 // София помни. Посетен на 10 април 2016.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Бляк, Флойд. Американският колеж в София. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 38.
- ↑ София с ново място за култура и изкуство в цвят лилав // Vesti.bg. Посетен на 10 април 2016.
- ↑ Народно читалище „Славянска беседа“ (1880 – 2005). Книга първа. София, 2005. с. 184, 193. Посетен на 10 април 2016. Архив на оригинала от 2016-04-21 в Wayback Machine.
- ↑ Балев, Васил. Бившето кино „Левски“ – салон за етноджаз и театър // Труд, 31 януари 2010. Посетен на 10 април 2016.[неработеща препратка]
- ↑ Билярски, Цочо В. ВМРО беше една истинска българска народна организация // Сите българи заедно. Посетен на 10 април 2016.
