Паланечко благотворително братство
| Паланечко благотворително братство | |
 Титулна страница на спомените на Михаил Македонски | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | благотворителна организация |
| Основана | 1903 г. |
| Закрита | 1950 г. |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | София |
| Езици | български |
| Ръководител | Александър Йосифов и други |
Паланечкото (Кривопаланечкото) благотворително братство „Осогово“ е патриотична и благотворителна обществена организация на македонски българи от района на Крива Паланка, съществувала в българската столица София в периода между двете световни войни.
История
[редактиране | редактиране на кода]Основано е на 6 август 1903 година, а първият му устав е приет и утвърден на 18 септември 1904 година. Преработен е през 1926 година, а през 1934 година братството е регистрирано като юридическо лице пред СГС на 27 март 1934 година. Изработено е дружествено знаме – червено на цвят, от едната му страна е изобразен Осоговския манастир, а под него е извезан надпис „Осогово“.[1]
На Учредителния събор на македонските бежански братства от ноември 1918 година делегати от братството са свещеник Константин Попапостолов и Димитър Цонев.[2] На обединителния конгрес на СМЕО и МФРО от януари 1923 година делегати от Паланечкото братство са Борис Антов, Константин Попапостолов, Яким Лазаров и Яким Цветанов.[3]
На общо събрание на братството от 13 април 1924 година избира настоятелство в състав Георги Апостолов (председател), Александър Йосифов (подпредседател), Кирил Цонев (секретар), Кузман Спасов (касиер) и членове Димитър Х. Илиев, Георги Поп К. Апостолов, Трайко Христов и Георги Попниколов.[4]
През 1925 година дружеството издава спомените на Михаил Македонски.
На 21 март 1926 година на общо събрание на братството е избрано настоятелство в състав Димитър Атанасов (председател), Георги Попниколов (подпредседател), Йордан Кацаров (секретар), Асен М. Спасов (касиер) и съветници Славе Алексиев, Петко Иванов и Максим Стоянов. Йордан Кацаров си подава оставката като секретар и е заместен от Димитър Стойчев.[5]
На 17 април 1927 година братството провежда извънредно заседание, на което се произнасят, че са против предаването на българските църковни имоти в Македония на Гърция и Сърбия. През 1936 година в ръководството му влизат Александър Йосифов, Славе Алексиев Яначков, Емануил Якимов Цветанов, Петко Стойчев Траянов, Георги Николов Минев, Стефан Стойков Стоянов и Савко Иванов Стойчев. По-късно в настоятелството са избрани Александър Йосифов (председател), Емануил Цветанов (подпредседател), Димитър Иванов Вичев (секретар), Петко Стойчев Траянов (касиер), а Трайче Христов Стойков, Стоимен Якимов Лазаров и Кирил Каранфилов Стаменков са съветници. В контролната комисия влизат Венцислав Попдимитров Давидов (председател), Стефан Йосифов Бояджиев и Георги Тасев Якимов са членове.[6]
Към братството съществува и Женска културно-просветна и благотворителна дружба при Паланечкото братство „Осогово“. В управителното ѝ тяло влизат Донка Александрова Йосифова (председател), Благородна Владим. Попова (подпредседател), Димитрица Бешкова Стойчева (касиер), Еленка Христова Алексиева (съветник), Софка Стоименова Цеперъкова (съветник) и Митка Теодосова Тодорова (съветник). В контролната комисия са Еленка Грозданова Попова (председател) и съветнички Катерина Стефанова Йосифова и Яна Петкова Иванова.[7]
Към 1941 година председател на братството е Александър Йосифов.[8]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Македонски, Михаил. Спомени. Материяли за историята на град Криворечна Паланка. София, Криворечно-Паланешко благотворително братство „Осогово“, 1925.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 597.
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 65.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Хроника // „Независима Македония“ II (58). София, СМЕО, 16 май 1924. с. 3.
- ↑ Съюзенъ животъ // „Независима Македония“ IV (153). София, СМЕО, 2 април 1926. с. 3.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 597 – 599.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 600.
- ↑ ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.1-2
