Възползвана от ангажираността на ВМРО в конфликта ѝ с правителството на Александър Цанков по повод Майския манифест, сръбската власт в 1924 година атакува позициите на организацията в селата и засилва дейността на контрачетите. На контрачетниците са осигурени редица придобивки, а на дезертиралите е обещана амнистия. Така контрачетническото движение настъпва дори и на българска територия и засяга селата Скрът, Ключ, Добри лаки, Цапарево, Горна Рибница. Ръководителите на ВМРО Тодор Александров и Александър Протогеров решават да стегнат редиците и да бъде свикан общ конгрес на организацията. Конгресът е третият от серията окръжни конгреси, предшестващи общия Шести конгрес на ВМРО в 1925 година след Битолския и Струмишкия. На 31 август 1924 година на път за конгреса е убит безспорният водач на организацията Тодор Александров, което силно се отразява на работата на конгреса.[1] Физическите изпълнители на убийството Щерю Влахов и Динчо Вретенаров изпращат писмо на Серския конгрес, в което заявяват „Убихме Тодор, понеже той искаше нас да убие, както уби нашите достойни другари Стефо, Сърцето[2] и др. Готови сме да се явим пред един конгрес да отговаряме“, с очакването че Алеко Василев и Георги Атанасов ще се застъпят за тях.[3]
