Гоце Манолев
Гоце Манолев | |
български революционер | |
Роден |
1872 г.
|
---|---|
Починал | 1924 г.
|
Георги Манолев или Гоце Манолов с псевдоними Пирински,[1] Уилсон или Уйлсън[2] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Гоце Манолев е роден през 1872 година в мелнишкото село Горна Сушица, тогава в Османската империя. Учи до второ отделение в българско основно училище в Мелник. Присъединява се към ВМОРО и е част от Сярската група на Яне Сандански. След края на Първата световна война участва във възстановяването на ВМРО и е близък на Алеко Василев.
През 1920 година заедно с Георги Хазнатарски, Никола Хаджиев, Динчо Балкански, Петър Говедаров, Тома Радовски, Димитър Чегански, Илия Которкин и Кирил Лерински участва в дейността на митницата Попови ливади в Пирин. Целта е да се набират средства за дейността на организацията. Всички търговци плащат мита, като най-важни са били приходите от дървен материал и животни за Гърция. тютюн и вино. [3]
През 1924 година участва на Серския окръжен конгрес като делегат от Мелнишка околия, на който е избран за редовен член на Окръжния комитет,[4] въпреки че е много болен и на легло. По време на Горноджумайските събития е уличен в спекулативни сделки и злоупотреби, а също и като заговорник в убийството на Тодор Александров и е убит.[5][6] Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 76.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 78, 98.
- ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7. с. 16-17.
- ↑ Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 81-84.
- ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 176.
- ↑ Пърличев, Кирил. Убийството на Тодор Александров: (Изследване и документи). София, Веда МЖ, 2002. с. 19.
- ↑ ДАА, Фонд № 1943К, оп.1