Извор (дем Пеония)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Извор.
| Извор Πηγή | |
| — село — | |
  Извор  Извор  Извор | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пеония |
| Географска област | Боймия |
| Надм. височина | 200 m |
| Население | 105 души (2021 г.) |
| Телефонен код | 2343 |
| Извор в Общомедия | |
Ѝзвор[1] (на гръцки: Πηγή, Пиги, до 1921 година Ίσβορος, Изворос[2]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 200 m надморска височина,[3] на около 6 km северозападно от град Боймица (Аксиуполи).[4]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Извор е българско село в Гевгелийска каза на Османската империя. В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[5]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Изворъ е село в Гевгелийска каза със 190 жители българи.[6]
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Извор (Izvor) има 200 българи екзархисти и работи българско училище.[7]
По данни на Екзархията в 1910 година Изворъ е чифлигарско село с 28 семейства, 159 жители българи и една черква.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Извор са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Извор има 22 къщи славяни християни.[10] По-голямата част от населението му се изселва в България, предимно в Пловдив. Няколко семейства се установяват в Гевгели и в Моин, Кралството на сърби, хървати и словенци. Според Тодор Симовски в селото остават само 3 български семейства. На мястото на изселилите се българи са заселени гърци бежанци от Понт и Кавказ.[3] Други данни показват, че всички 28 български семейства към 1912 година се изселват в България до 1928 година.[11] В 1928 година Извор е чисто бежанско село с 47 семейства и 180 жители бежанци.[12] В 1940 година селото има 291 жители, от които само 20 местни, а останалите бежанци. През Втората световна война селото е изгорено от милиции на ПАО. По време на Гражданската война, през зимата на 1947 година населението е принудено от властите да се изсели в в Боймица и Неа Кавала. След войната в него се връщат по-малко от половината жители. Две семейства с български произход бягат в Югославия, а бежанците се установяват в Солун и Боймица. В Извор се заселват три влашки селейства от Голема Ливада.[3]
Църквата, разположена на Коджадере, носи името „Свети Илия“ (1957). В храма има икони на кулакийския зограф Николаос Константину.[13]
Населението традиционно произвежда тютюн и се занимава и със скотовъдство.[3]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 150[3] | 244[3] | 226[3] | 291[3] | 139[3] | 178[3] | 146[3] | 135[3] | 101 | 164 | 152 | 105 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Извор
Атанас Христов Николов (Тано Ичев, 1872 - след 1943), български революционер, деец на ВМОРО- Борис Изворски (1887 – 1928), български революционер, войвода на ВМРО
- Гоно Димитров, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Дельо Новаков, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Зафир Танчев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Лазар Делев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов Германчето[14]
- Мито Георгиев Делев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Мито Колев Христов, български революционер, деец на ВМОРО[15]
- Мито Траев Радналиев (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година в местността Бачово край Смол[16]
- Стойко Дельов Новаков, български революционер, деец на ВМОРО[15]
- Стоян Димитров (? - 1925), български революционер от ВМОРО
- Тано Димитров, български революционер, деец на ВМОРО[15]
Тодор Симовски (1924 – 1998), историк от Социалистическа република Македония- Христо Николов Кючуков, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Христо Траянов (1882 – 1905), български революционер, деец на ВМОРО
- Яно Митрев Кехайов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр.147
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 58. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 52.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194 – 195. (на френски)
- ↑ Шалдевъ, Хр. Областьта Боймия въ Югозападна Македония // Македонски прегледъ VI (1). София, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, 1930. с. 63.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 849.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 29. (на сръбски)
- ↑ Шалдевъ, Хр. Областьта Боймия въ Югозападна Македония // Македонски прегледъ VI (1). София, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, 1930. с. 66.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Ταξιδεύοντας με τους ζωγράφους // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Εφορεία Αρχαιοτήτων Κιλκίς. Посетен на 23 юни 2018 г.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39
- ↑ а б в Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 134.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 135.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
