Малка Ливада
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ливада.
| Малка Ливада Μικρά Λιβάδια | |
| — село — | |
  Малка Ливада  Малка Ливада  Малка Ливада | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пеония |
| Географска област | Паяк |
| Надм. височина | 1170 m |
Малка Ливада (на гръцки: Μικρά Λιβάδια, Ливадия или Μεγάλα Λιβάδια, Мегала Ливадия или Μικρό Λιβάδι, Микро Ливади) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, на територята на дем Пеония в административна област Централна Македония. Селото традиционно има арумънско население.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е било разположено на 2 km югоизточно от Голема Ливада (Мегала Ливадия), на плато в центъра на планината Паяк (Пайко),[1] на надморска височина от около 1170 m.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Малка Ливада е основана заедно с Голема Ливада през XVIII век от арумъни бежанци от Епир, притиснати от албанския натиск. Първите заселници се установяват на платото около 1760 година. В 1769 година следват нови преселнически вълни отново от Грамоща, но и от Москополе, разрушен в същата година за пръв път от албанците. Миграционната вълна се засилва при управлението на Али паша Янински (1788 - 1820). Между 1812 и 1816 година на платото се установяват семейства от Периволи, а след 1856 година се заселват и бежанци от Самарина.[3] Половината землище на Ливада преди заселването на арумъните е принадлежала на Баровица, а половината на Лесково.[2]
Тези първи заселници първоначално живеят разпръснато. В началото на XVIII век се основава село Малка Ливада, а между 1830 и 1840 година са построени първите каменни къщи в Голема Ливада. Отделните махали на селото носят имената на старите селища – Мисякани, Грамущанли, Пириволате.[4] Жителите на Ливада традиционно продължават да се занимават с номадско скотовъдство и макар да са обградени от влахомъгленски села, те запазват арумънския си език и различния начин на живот, носия и нрави.[3]
Голема и Малка Ливада се превръщат във важни икономически центрове в района, като власите поддържат търговия с Енидже Вардар, Гевгели и Солун. Макар и отделно селище, Мала Ливада често е броена към Голема Ливада. По данни на Българската екзархия в 1910 година Малка Ливада има 100 семейства, 400 жители власи.[5]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Първото гръцко преброяване показва 355 жители в Малка Ливада, но според други сведения двете села Голема и Малка имат над 5500 жители. Селата пострадват силно през Първата световна война, когато са на практика разрушени и жителите им за две години (1916 - 1918) са разпръснати. Упадъкът на селото се засилва и от появилата се грипна епидемия.[3] Преброяването от 1920 година показва 0 жители в Голема Ливада, но то е правено през декември, когато местните скотовъдци зимуват със стадата си в Тесалия и на Халкидика.[2] Заселването на бежанци от Мала Азия, бедността и продължаващата румънска пропаганда засилват изселническите вълни - над 1/3 от жителите на Ливада емигрират в Румъния и се установяват в Добруджа.[3] В 1925 година официално в Румъния се изселват 100 семейства, заселени в добруджанските села Арабаджилар и Асъкьой.[6] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Голема Ливада има 850 къщи власи християни, а Мала Ливада има 150 къщи власи християни.[7] От 1928 година жителите са броени към Голема Ливада.[2] Други данни показват, че от 100 влашки семейства към 1912 година до 1928 година се изселват 50 семейства.[8]
По време на Втората световна война на 4 май 1943 година германските окупационни части заедно с местни българи разграбват и опожаряват двете села. Ливада пострадва силно и в последвалата Гражданската война. Жителите на двете села се разселват в над 40 селища. Във Воденско Свети Илия, Калиница, Колибите, Свети Георги, Врежот, Долно Власи, Голо село, Бабяни,[9] Обор,[10] Къшлар, Въдрища, Ново Въдрища, Спирлитово и Енидже Вардар.[11] От Кукушко - Гумендже, Боймица, Ашиклар, Ругуновец, Баялци, Драгомирци, Казаново, Кокардза, Кара Ахматли и Кукуш. В Солунско - Доганджиево, Коняри, Ени махала, Градобор, Ново село, Даутбал, Додулари, Харманкьой (Евосмос), Менемени, Юренджик, Лембед, Илиджиево, Пейзаново, Ексохи, Хортач, Пилеа, Седес, Агия Триада, Агиос Василиос, Балевец и Солун.[3]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 355[2] | 0[2] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 63. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д Κουκούδης, Αστέρης Ι. Τα Μεγάλα Λιβάδια του Πάικου // Vlachs.gr. Посетен на 29 ноември 2024 г. (на гръцки)
- ↑ Ντίνος Κιούσης. Μεγάλο Λιβάδι - Κιλκίς, Καθημερινή Архив на оригинала от 2012-01-30 в Wayback Machine..
- ↑ Шалдевъ, Хр. Областьта Боймия въ Югозападна Македония // Македонски прегледъ VI (1). София, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, 1930. с. 63.
- ↑ Младеновъ, Кирилъ. Областьта Мегленъ въ Македония. Историко-етнографски прегледъ и народностни борби. София, 1936. с. 21.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 29. (на сръбски)
- ↑ Шалдевъ, Хр. Областьта Боймия въ Югозападна Македония // Македонски прегледъ VI (1). София, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, 1930. с. 66.
- ↑ Бабяни на сайта на дем Кирос, архив на оригинала от 16 януари 2010, https://web.archive.org/web/20100116082120/http://www.dimoskyrrou.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=11&Itemid=57, посетен на 27 януари 2010
- ↑ Обор на сайта на дем Кирос, архив на оригинала от 11 август 2011, https://web.archive.org/web/20110811114500/http://www.dimoskyrrou.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=24&Itemid=52, посетен на 27 януари 2010
- ↑ Спирлитово на сайта на Дем Кирос, архив на оригинала от 28 февруари 2010, https://web.archive.org/web/20100228004312/http://www.dimoskyrrou.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=8&Itemid=59, посетен на 27 януари 2010
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
