Врежот
| Врежот Άγιος Λουκάς | |
| — село — | |
  Врежот  Врежот  Врежот | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пела |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 10 m |
| Население | 723 души (2021 г.) |
Врежот или понякога нечленувано Вреж (на гръцки: Άγιος Λουκάς, Агиос Лукас, до 1926 година Βρες, Врес[1]) е село в Република Гърция, в дем Пела на област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на надморска височина от 10 m в източната част на Солунското поле, на 10 km северозападно от Пласничево (Крия Вриси) и на 10 km южно от град Воден (Едеса).[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Църквата „Свети Лука“ според местната традиция е построена в 1790 година.[3] В края на XIX век Врежот е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година във Врежот живеят 160 българи и 210 цигани.[4] Всички жители на селото са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Врежот (Vrejot) има 200 българи патриаршисти гъркомани.[5]
На 22 ноември 1909 година гръцкият андартски капитан Гоно Йотов в свой доклад дава отчет за свършената от него работа в Ениджевардарско:
| „ | На 20.05 с цел само да задържа някои, за да им дам напътствия да се върнат в православието, тръгнах за село Янчища. Но не успях да задържа никой, убих един от тези, които се опитаха да избягат. След това отидох в Призна и се занимавах повече с това да сплаша хората или да ги убедя така че, селата от Сланица да се върнат в православната вяра. Имах положителен резултат със селата Балъджа, Кариотица, Призна, Вреж, Плугар, Пласна, Голо село и Власи... Успешните ми действия продължиха и след Конституцията. Така се върнаха към православието двама българи комитаджии с всичките си роднини. От Карйотица Георги Мандалчис и от Врежа Христо Каравангели през октомври 1908.[6] | “ |
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Врежот е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]
Източно от селото е обновената манастирска църква „Св. св. Петър и Павел“.[8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1912 година през Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Вреш има 10 къщи славяни християни и 50 къщи цигани мохамедани.[9]
В 1924 година по силата на Лозанската конвенция циганите мюсюлмани се изселват от Врежот, но поради маларичността на района в селото първоначално не са заселени гърци бежанци. В 30-те години обаче след пресушаването на Ениджевардарското езеро и извършените в района мелиорации, във Врежот са заселени много бежанци.[2]
В 1926 година името на селото е сменено на Агиос Лукас, в превод Свети Лука.[10]
Тъй като селото е равнинно и землището му се напоява добре, то е много плодородно. Отглеждат се овошки - предимно праскови и ябълки, памук, жито, като е развито и краварството.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 330[2] | 268[2] | 158[2] | 613[2] | 1133[2] | 1086[2] | 1053[2] | 1290[2] | 1555 | 1013 | 723 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени във Врежот
Христо Георгиев, македоно-одрински опълченец, Първа отделна партизанска рота[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 65. (на македонска литературна норма)
- ↑ Άγιος Λουκάς // Δήμος Πέλλας. Посетен на 8 януари 2016.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
- ↑ Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών. 2007. σ. 92-93.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 172 и 835.
- ↑ 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN 0570-622Χ. σ. 574. Архивиран от оригинала на 2018-05-10.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 172.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
