Направо към съдържанието

Янчища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Северна Македония вижте Янчище. За селото в Косово вижте Янчище (община Ораховац).
Янчища
Άγιος Γεώργιος
— село —
Гърция
40.6008° с. ш. 22.1939° и. д.
Янчища
Централна Македония
40.6008° с. ш. 22.1939° и. д.
Янчища
Берско
40.6008° с. ш. 22.1939° и. д.
Янчища
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемБер
Географска областСланица
Надм. височина55 m
Население1474 души (2021 г.)

Янчища (на гръцки: Άγιος Γεώργιος, Агиос Георгиос, до 1926 година Γιάντσιστα, Янциста,[1] до 1940 година Γιάννισσα или Γιάννισα, Яниса[2]) е село в Република Гърция, част от дем Бер (Верия) на област Централна Македония. Янчища е център на архиерейското наместничество Доврас на Берската, Негушка и Камбанийска епархия на Гръцката православна църква.[3]

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Солунското поле на 12 километра северно от град Бер (Верия) и на 15 югоизточно от град Негуш (Науса), на надморска височина от 55 m.[4]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов името е първоначален патроним на -ишти < -itji от личното име Янко, хипокористикон от Яне от Йоан.[5]

Средновековие

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е споменато в XIII век като Ιωαννίτζιστα.[6]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Според гръцки източници в края на XVIII век жителите на селото говорят „славомакедонски“.[7]

В XIX век Янчища е село в Берска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Янчищи (Yanchisti), Берска епархия, живеят 850 гърци.[8] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 320 българи християни.[9] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Янчища (Yantchista) има 432 българи патриаршисти гъркомани.[10] Според отчет на Солунската българска митрополия в Янчища работи българско училище с учител Тодор Стоянчев от Щип.[11] Църквата „Свети Атанасий“ е от ΧΙΧ век.[12]

Селото пострадва от нападения на гръцки андарти по време на Гръцката въоръжена пропаганда. През февруари 1906 година жителите на селото получават заплашително писмо от капитан Костас Акритас:

„ Февруари, 7. 1906 г. До моите братя от селата Мориново, Лековищица и Янчища. Научихме, че сте били гонени от българите-разбойници, които насила искат да се откажете от своята народност и вяра. Учим се, че те са ви принуждавали да протестирате пред европейците срещу войниците на вярата, като лъжете, че те ви преследват. Аз ви моля да си отворите очите. За в бъдеще не правете такива протести. Ония, които не слушат, ще ги накажа. Такива ще бъдат убити; няма да бъдат пощадени и техните жени и деца; телата им ще разкъсваме на парчета. Ще убиваме всеки, който не е с нас. Надявам се, че ще ме разберете и слушате. Ваш брат по вяра Константин Акритас.[13] “

В началото на 1906 година екзархийският свещеник в Янчища поп Андон, който е баща на дееца на гръцкия комитет в Бер Георгиос Попандонос, е убит от четата на капитан Михаил Анагностакос.[14]

На 22 ноември 1909 година гръцкият андартски капитан Гоно Йотов в свой доклад дава отчет за свършената от него работа в Ениджевардарско:

„ На 20.05 с цел само да задържа някои, за да им дам напътствия да се върнат в православието, тръгнах за село Янчища. Но не успях да задържа никой, убих един от тези, които се опитаха да избягат. След това отидох в Призна и се занимавах повече с това да сплаша хората или да ги убедя така че, селата от Сланица да се върнат в православната вяра. Имах положителен резултат със селата Балъджа, Кариотица, Призна, Вреж, Плугар, Пласна, Голо село и Власи.[15] “

На 11 октомври 1909 година берският каймакамин отнема църквата в Янчища от 35-те български семейства и я предава на 6-те гъркомански.[16] Бившият войвода Трайко, селянинът Трайко със сина му и българският учител Моне Юруков са затворени Солун.[17] В 1910 година в Янчища (Γιάντσιστα) има 325 жители екзархисти.[18]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

В 1912 година през Балканската война в Янчища влизат гръцки войски. След неуспешен опит на местни гъркомани да завземат българската църква в селото, над нея е извършен погром от гръцки войници.[19] След Междусъюзническата война в 1913 година Янчища остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 183 мъже и 148 жени.[20] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Янчишча (Jанчишча) има 45 къщи славяни християни.[21] В 1928 година Янчища е смесено (местно-бежанско[20]) селище със 131 бежански семейства и 483 жители бежанци.[22][4]

В 1926 година е прекръстено на Агиос Георгиос на името на църквата в селото. В 1935 година селото е наводнено и преместено с 3 km на запад.[23]

Земята на селото е плодородна, благодарение на мелиоративните мерки и селото произвежда много овошки - праскови и ябълки, и други земеделски продукти.[4]

В 1987 година Спирос Лукатос посочва „език на жителите български“ (γλώσσα κατοίκων βουλγαρική).[24]

Прекръстени с официален указ местности в община Янчища на 31 декември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Скроп[25] Σκρόπ Скорпиос Σκόρπιός[26] реката, която минава през Янчища[25]
Лигдас[27] Λιγδάς Калотопос Καλότοπος[26] местност на СИ от Янчища[27]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 311[4] 353[4] 858[4] 1007[4] 1152[4] 1452[4] 1364[4] 1448[4] 1472[4] 1682 1763 1474

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Янчища
  • Никола Петров Германов (Νικόλαος Γερμανής του Πέτρου, Николаос Петру Германис, 1873 - ?), гръцки андартски деец, четник при Йоанис Деместихас и водач на гръцките чети в родния си край[28][29]
  • Трайко Тръпчев, берски войвода на ВМОРО, арестуван заедно с баща си от младотурците в 1909 година[30]
  • Тръпче Божинов (Τρούψης Μπουζίνος, Трупсис Божинос), гръцки андартски деец, четник[28]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ Ιερά Μητρόπολη Βεροίας, Ναούσης και Καμπανίας. Ενορίες, архив на оригинала от 12 април 2008, https://web.archive.org/web/20080412035605/http://www.imverias.gr/content/view/43/51/, посетен на 22 юни 2008 
  4. ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 12. (на македонска литературна норма)
  5. ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 180.
  6. ↑ 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN 0570-622Χ. σ. 572. Архивиран от оригинала на 2018-05-10. (на гръцки)
  7. ↑ Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 45. (на гръцки)
  8. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 40. (на френски)
  9. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
  10. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски)
  11. ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 412.
  12. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/15593/343/30-5-1995 - ΦΕΚ 603/Β/10-7-1995 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 13 октомври 2014.
  13. ↑ Сониксен, Алберт. „Изповедта на един македонски четник“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1983.
  14. ↑ "Ο εμφύλιος τον προτομών". Κυριακάτικη Ελευθεροτυπία, 26/11/2000
  15. ↑ Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών. 2007. σ. 92-93.
  16. ↑ Дебърски глас, година 1, брой 30, 24 октомври 1909, стр. 3.
  17. ↑ Дебърски глас, година 1, брой 33, 14 ноември 1909, стр. 2.
  18. ↑ Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  19. ↑ Даскалов, Георги, Българите в Егейска Македония, София 1996, с. 111.
  20. ↑ а б Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927, архив на оригинала от 5 декември 2012, https://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm, посетен на 5 декември 2012 
  21. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
  22. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  23. ↑ Χωριά του κάμπου // Discover Veria. Посетен на 7 януари 2018.
  24. ↑ Σπύρος Λουκάτος, Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας – Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 – 1927
  25. ↑ а б Édhessa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  26. ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 888. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 311). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Δεκεμβρίου 1968. σ. 2379. (на гръцки)
  27. ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  28. ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 30. (на гръцки)
  29. ↑ Χατζηκώστας, Αλέξανδρος Α. Οι επίσημα ανγνωρισθέντες ψς Μακεδονομάχοι της Ημαθίας // Elxis.org, 19 март 2016. Архивиран от оригинала на 2016-03-04.
  30. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 173.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Янчища&oldid=12415621“.