Брайнат
| Брайнат Νέα Νικομήδεια | |
| — село — | |
 Разкопки на неолитното селище през юли 1963 година | |
  Брайнат  Брайнат  Брайнат | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Бер |
| Географска област | Сланица |
| Площ | 8,678 km²[1] |
| Надм. височина | 25 m |
| Население | 801 души (2011 г.) 92,4 души/km² |
| Пощенски код | 591 32 |
| Брайнат в Общомедия | |
Брайнат, още Брайнят или Браняте (на гръцки: Νέα Νικομήδεια, Неа Никомидия, до 1953 Μπρανιάται, Браняте,[2] Μπρανιάτας, Бранятас), е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Бер (Верия).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в Солунското поле на 25 m надморска височина на 6 километра северно от Макрохори (старо Микрогуш) и на 13 североизточно от демовия център - Бер (Верия).[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Край Брайнат в селищните могили Мегали Тумба и Микри Тумба е открито неолитно селище от VII хилядолетие преди Христос,[4] обявено в 1962 година за паметник на културата.[5]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Брайнат е село в Берска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Пряйнасте (Praïnastai), Берска епархия, живеят 180 гърци.[6] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Братинища (Брайнатъ) живеят 80 българи християни.[7] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Братинища (Bratinichta) има 80 българи патриаршисти гъркомани.[8] В 1910 година в Брайнат (Μπραϊνάτ) има 50 жители патриаршисти.[9]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Брайнат е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През войната в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година то остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 16 мъже и 13 жени. В 20-те години в селото са настанени гърци бежанци. В 1928 година Бранята (Μπρανιάτα) е смесено (местно-бежанско[11]) селище с 61 бежански семейства и 243 жители бежанци.[12] В 1953 година селото е прекръстено на Неа Никомидия, в превод Нова Никомидия.[13]
Селяните отглеждат памук, овошки и други земеделски продукти, тъй като землището е много плодородно.[3]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 29[3] | 53[3] | 278[3] | 841[3] | 880[3] | 949[3] | 877[3] | 948[3] | 813[3] | 866 | 801 | 607 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Брайнат
Александър Христов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Втора прилепска дружина, Трета рота на Единадесета сярска дружина[14]
Мимис Папайоану (р. 1942), гръцки футболист
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ dlib.statistics.gr
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 6. (на македонска литературна норма)
- ↑ Ο νεολιθικός οικισμός της Νέας Νικομήδειας // Καλως ήλθατε στο δικτυακό τόπο της Ημαθίας. Архивиран от оригинала на 2022-06-13. Посетен на 23 май 2020 г.
- ↑ ΥΑ 15794/19-12-1961 - ΦΕΚ 35/Β/2-2-1962 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2020-07-20. Посетен на 1 юли 2018.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 40. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски). И Кънчов и Бранков смесват Брайнат с по-южно разположеното гръцко село Братинища, днес Харадра.
- ↑ Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 759, 831.
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927, архив на оригинала от 5 декември 2012, https://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm, посетен на 5 декември 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 759.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
