Елафина (дем Бер)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Елафина.
| Елафина Ελαφίνα | |
| — село — | |
  Елафина  Елафина  Елафина | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Бер |
| Географска област | Голен |
| Надм. височина | 860 m |
| Население | 7 души (2021 г.) |
Елафина, още Спурлита или Спорлита (на гръцки: Ελαφίνα, до 1926 година Σπουρλίτα, Спурлита[1]), е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Бер.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 860 m надморска височина, в северните склонове на планината Голен (Колона), на 12 km южно от Вергина.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век селото е в Берска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Спорлита (Sporlita), Берска епархия, живеят 280 гърци.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Спорлита (Сполта) живеят 150 гърци християни.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Спорлита (Сполта) (Sporlita Spolta) има 145 гърци.[5]
В 1910 година в Спурлита (Σπουρλίτα) има 270 жители патриаршисти.[6]
Спирос Лукатос посочва „език на жителите гръцки“.[7]
При преброяването в 1912 година селото е отбелязано с език гръцки и религия християнска.[8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Спурлита остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 165 мъже и 315 жени. В 1926 година името на селото е сменено на Елафина.[2]
Селото пострадва силно по време на Втората световна война. След войната населението му постепенно се изселва, тъй като землището е собственост на наследниците на първенеца Халил. Селяните се заселват предимно в Каливия Елафинас, Катеринско, където имат собствена земя.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 350[2] | 309[2] | 434[2] | 129[2] | 181[2] | 7[2] | 5[2] | 42[2] | 54 | 8 | 7 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Елафина
Атанасиос Адамопулос (Αθανάσιος Αδαμόπουλος), гръцки андартски деец, агент от трети ред, заедно с Цингарис и Мелиопулос предлага услигите си на андартите от Ениджевардарското езеро по преноса на храни и оръжие[9]- Атанасиос Мелиос (Αθανάσιος Μέλλιος), гръцки андартски деец, агент от втори ред[9]
- Атанасиос Цогарис (Αθανάσιος Τζογκαρής), гръцки андартски деец, агент от трети ред[9]
- Леонидас Аргиропулос (Λεωνίδας Αργυρόπουλος), гръцки андартски деец, четник при Михаил Мораитис, арестуван е през лятото на 1905 година и е осъден на 5 години изпитателен срок[9]
- Николаос Стрембинос (Νικόλαος Στρεμπίνος), гръцки андартски деец
- Христос Стримбинос (Χρήστος Στριμπίνος), гръцки андартски деец, четник[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 26. (на македонска литературна норма)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 40. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски)
- ↑ Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ Σπύρος Λουκάτος, Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας – Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927, архив на оригинала от 5 декември 2012, https://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm, посетен на 5 декември 2012
- ↑ а б в г д Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 35. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
