Кастания (дем Бер)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Кастания.
Кастания Καστανιά | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Бер |
Географска област | Каракамен |
Надм. височина | 1080 m |
Население | 48 души (2021 г.) |
Кастания в Общомедия |
Кастания (на гръцки: Καστανιά, катаревуса Καστανέα, Кастанеа) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Бер.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 1080 m надморска височина в южните части на планината Каракамен (на гръцки Вермио), на 18 km югозападно от демовия център Бер (Верия).[1] На 2 km северно е разположен манастирът „Света Богородица Сумела“.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Кастания е село в Берска каза на Османската империя. В книгата си „Аромъне“, издадена в 1894 година, Вайганд определя Кастаня като влашко село със 70 фамилии. „Тѣзи аромѫне сѫ дошли тука въ това столѣтие изъ Авдела и Периволи. Тѣ прѣкарватъ зимата въ равнината: една часть отива за Вериа, а друга къмъ Ниауста... Аромѫнското население изъ селата, вслѣдствие енергическото застѫпвание на ханджията Гога отъ Вериа, е въодушевено отъ националната идеа, а аромѫнетѣ отъ града се числятъ къмъ гръцката партия.“[2]
В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Кастания живеят 400 власи християни.[3] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кестания (Kestania) има 90 власи.[4]
В 1910 година в Кастания има 80 жители патриаршисти.[5]
При преброяването в 1912 година селото е отбелязано с влашки език и християнска религия.[6]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Кастания остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 58 и 52 жени. В 1920 година не е регистрирано като селище, но в 1922 година селото е обновено, като в него са заселени гърци бежанци. В 1928 година Кастания е чисто бежанско селище с 39 бежански семейства и 148 жители бежанци.[7]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Хаджигогов чифлик[8] | Τσιφλίκι Χατζηγώγου | Воскотопос Аяни | Βοσκότοπος Αγιάννη[9] | гора в Каракамен на ЮЗ от Кастания[8] |
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 110[1] | 163[1] | 402[1] | 355[1] | 204[1] | 147[1] | 92[1] | 237[1] | 136 | 84 | 48 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 13. (на македонска литературна норма)
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 209.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 145.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 224-225. (на френски)
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927, архив на оригинала от 5 декември 2012, https://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm, посетен на 5 декември 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 888. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 311). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Δεκεμβρίου 1968. σ. 2380. (на гръцки)
|