Чорново
Чорново Φυτεία | |
— село — | |
Чорново през зимата | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Бер |
Географска област | Сланица |
Надм. височина | 480 m |
Население | 709 души (2001 г.) |
Пощенски код | 591 00 |
Телефонен код | 2331 |
Чорново (на гръцки: Φυτεία или Φυτιά, Фития, до 1926 Τσόρνοβον, Цорновон[1]) е село в Република Гърция, дем Бер (Верия), област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 480 m надморска височина в източните склонове на планината Каракамен (Вермио), на 12 km северозападно от демовия център Бер (Верия) и на 10 югозападно от село Янчища (Агиос Геогриос).[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Към края на XVIII век Чорново има 65 семейства.[3] Според гръцки източници селото е гръцкоговорещо.[4] Жителите на селото участват активно в Негушкото въстание в 1822 година в четата на Димитриос Каратасос, в която влизат и жителите на съседните села Скотина, Аркудохор, Дихалеври и Маруша.[5]
Църквата „Свети Атанасий“ е от XVIII век и в 1969 година е обявена за паметник на културата.[6] В XIX век Чорново е село в Берска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Чернова (Tchernova), Берска епархия, живеят 250 гърци.[7] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 280 българи християни.[8] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чорново (Tchornovo) има 384 българи патриаршисти.[9]
В 1910 година в Чорново (Τσόρνοβον) има 550 жители патриаршисти.[10]
При преброяването в 1912 година селото е отбелязано с език македонски и религия християнска.[11]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Чорново остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 334 мъже и 305 жени.[11]
В 1926 година селото е прекръстено на Фития.[12] В 1987 година Спирос Лукатос посочва „език на жителите гръцки“ (γλώσσα κατοίκων ελληνική).[13]
По време на Гражданската война, през пролетта на 1947 година, жителите на селото са насилствено изселени от властите.[14]
Населението произвежда овошки, пшеница и други земеделски култури. Тъй като селото е полупланинско, е развито и скотовъдството.[15]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Баш Картери[16] | Μπας Καρτέρι | Паратиритирион | Παρατηρητήριον[17] | връх в Каракамен на ЮЮЗ от Чорново (1033,6 m)[16] |
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 639[15] | 679[15] | 776[15] | 977[15] | 880[15] | 828[15] | 635[15] | 537[15] | 585[15] | 483 | 409 | 263 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Чорново
- Антониос Апостолу Галициос (Αντώνιος Γκαλίτσιος του Απόστολου), гръцки андартски деец, четник[18][19]
- Антониос Докас (Αντώνιος Ντόκας), гръцки андартски деец, четник[20]
- Атанасиос Пагонис (Αθανάσιος Παγώνης), гръцки андартски деец, четник при Василиос Ставропулос, укрива и оръжие в дома си[20]
- Георгиос Докас (Γεώργιος Ντόκας), гръцки андартски деец, четник[20]
- Димитриос Тоцикас (Δημήτριος Τότσικας), гръцки андартски деец, четник при Георгиос Франгакос в Ениджевардарското езеро, воюва срещу българи и румънската пропаганда[20]
- Йоанис Докас (Ιωάννης Ντόκας), гръцки андартски деец, четник[20]
- Николаос Теодоропулос (Νικόλαος Θεοδωρόπουλος), гръцки андартски деец, четник при Георгиос Франгакос, борец срещу румънската пропаганда[20]
- Николаос Халадзукас (Νικόλαος Χαλατζούκας), гръцки андартски деец, четник[20]
- Никос Зьогалас (р. 1953), гръцки певец
- Томас Зьогас (Θωμάς Ζιώγας), гръцки андартски деец, агент от трети ред, четник при Константинос Гарефис и Емануил Кацигарис, борец срещу румънската пропаганда[20]
- Томас Мармарас (Θωμάς Μαρμαράς), гръцки андартски деец, четник при капитан Тасу (Бомботас) в района Бер-Кумария-Ксироливадо срещу румънската пропаганда, работи и с Георгиос Франгакос и Василиос Ставропулос[20]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 28. (на македонска литературна норма)
- ↑ Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 44. (на гръцки)
- ↑ Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 45. (на гръцки)
- ↑ Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 131. (на гръцки)
- ↑ ΥΑ 27702/25-1-1969 - ΦΕΚ 84/Β/5-2-1969 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 1 юли 2018.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 40. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 145.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски)
- ↑ Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ а б Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927, архив на оригинала от 5 декември 2012, https://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm, посетен на 5 декември 2012
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Σπύρος Λουκάτος, Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας - Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ Андоновски, Христо. Вистината за Егејска Македонија. Скопје, Мисла, 1971. с. 236. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 29. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 888. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 311). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Δεκεμβρίου 1968. σ. 2380. (на гръцки)
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 40. (на гръцки)
- ↑ Χατζηκώστας, Αλέξανδρος Α. Οι επίσημα ανγνωρισθέντες ψς Μακεδονομάχοι της Ημαθίας // Elxis.org, 19 март 2016. Архивиран от оригинала на 2016-03-04.
- ↑ а б в г д е ж з и Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 41. (на гръцки)
|