Ризомата
| Ризомата Ριζώματα | |
| — село — | |
  Ризомата  Ризомата  Ризомата | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Бер |
| Географска област | Фламбуро |
| Надм. височина | 600 m |
| Население | 632 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 591 00 |
| Телефонен код | 2331 |
Ризомата или Бощани (на гръцки: Ριζώματα, до 1926 година Μπόστιανη, Бостяни[1]) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Бер.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено високо на 600 m височина в западните склонове на планината Фламбуро (Пиерия), южно от демовия център Бер (Верия). Землището му има само 5000 декара обработваема земя. 45 0000 декара пасища и гора в землището на Ризомата са държавна собственост и се дават под наем.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Макс Фасмер съпоставя името Бощани със словенското Boštanj. Според Йордан Заимов етимологията на името е от местното или водното име *Бохот, от бохот „тъп шум“, обикновено при падане на вода, звукоподражателно, както шепот, пукот, тоест от начално *Бо(х)ощане > Бощане чрез контракция. Сравними са река Бохот при Балван, Търновско, и село Бохот в Плевенско. Засвидетелстваната форма Постан е турска, с изместване на съгласните, като крайното -е (или -и) е изпаднало, за да не нарушава вокалната хармония.[3]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Храмът „Успение Богородично“ е от XVII век.[4]
В края на ΧΙΧ век селото е в Берска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че във Вощяни (Vostiani), Берска епархия, живеят 240 гърци.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Бощани (Постанъ) живеят 144 гърци християни.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бащане (Bachtane) има 420 гърци.[7]
В 1910 година в Бостани (Μποστάνι) има 620 жители патриаршисти.[8]
Спирос Лукатос посочва „език на жителите гръцки“.[9]
При преброяването в 1912 година селото е отбелязано с език гръцки и религия християнска.[10]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Драчко остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 325 мъже и 320 жени. В 1926 година името на селото е сменено на Ризомата.
Селяните отглеждат предимно пшеница и тютюн, както и овце, кози и едър рогат добитък.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 645[2] | 523[2] | 791[2] | 1094[2] | 1032[2] | 1266[2] | 1221[2] | 1052[2] | 1129[2] | 1150 | 816 | 632 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Ризомата
Атанасиос Сиропулос (? – 1856), гръцки революционер, участник във Войната за независимост- Георгиос Вайнас (Γεώργιος Βαϊνάς), гръцки андартски деец, четник при Г. Гогу между 1905 – 1908 година[11]
- Димитриос Вуливасис (Δημήτριος Βουλιβάσης), гръцки андартски деец, четник[11]
- Трендафилос Куцандас (Τριαντάφυλλος Κουτσάντας), гръцки андартски деец, четник[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 6. (на македонска литературна норма)
- ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 109.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΓΔΑ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/ΚΗΡ/34767/1116/19-7-2001 - ΦΕΚ 1051/Β/8-8-2001 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2014-10-20. Посетен на 13 октомври 2014.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 39. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222 – 223. (на френски)
- ↑ Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 – 1927
- ↑ Σπύρος Λουκάτος, Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας – Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 – 1927
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 – 1927, архив на оригинала от 5 декември 2012, https://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm, посетен на 5 декември 2012
- ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 40. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
