Аркудохор
| Аркудохор Αρκοχώρι | |
| — село — | |
 Общ изглед | |
  Аркудохор  Аркудохор  Аркудохор | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Негуш |
| Географска област | Сланица |
| Надм. височина | 600 m |
| Население | 202 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 592 00 |
| Аркудохор в Общомедия | |
Аркудохор (на гръцки: Αρκοχώρι, Аркохори, катаревуса: Αρκοχώριον, Аркохорион, до 1934 Αρκουδοχώρι, Аркудохори[1]) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Негуш.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 5 km южно от град Негуш, на 600 m надморска височина в източното подножие на планината Каракамен (Вермио).[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XVIII век Аркудохор е село в Берска каза на Османската империя. Според гръцки източници селото е гръцкоговорещо.[3] Жителите на селото участват активно в Негушкото въстание в 1822 година в четата на Димитриос Каратасос, в която влизат и жителите на съседните села Скотина, Дихалеври, Чорново и Маруша.[4]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Аркидохори (Arkidokhori), Берска епархия, живеят 200 гърци.[5] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 240 българи християни.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Аркудохор има 320 българи патриаршисти гъркомани.[7] Според Тодор Симовски и двамата бъркат, тъй като населението на селото в началото на XX век вече е било погърчено.[2] Според информацията от официалния сайт на Аркудохор в XIX век селото е било гръцкоговорещо.[8]
При преброяването в 1912 година селото е отбелязано с език македонски и религия християнска.[9]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Аркудохор остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 266 мъже и 181 жени.[9] В 1934 година селото е прекръстено на Аркохорион.[10]
По време на Гражданската война, през пролетта на 1947 година, жителите на селото са насилствено изселени от властите.[11]
През 70-те години населението намалява силно поради изселване към големите градове.[2]
Населението се занимава с овощарство, експлоатация на горите и скотовъдство.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 447[2] | 446[2] | 512[2] | 670[2] | 715[2] | 675[2] | 375[2] | 206[2] | 312[2] | 332 | 256 | 202 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
Антониос Зисис (Αντώνιος Ζήσης), гръцки андартски деец, четник при Стерьос Кукутегос (Тасос) между 1904 и 1908 година[12]- Маргаритис Вадолас или Бадолас (Μαργαρίτης Βαδόλας ή Μπαντόλας), гръцки андартски деец, водач и снабдител с оръжие и храна на четата на Василиос Ставропулос (Коракас)[13]
- Спиридон Вадолас или Бадолас (Σπυρίδων Βαδόλας ή Μπαντόλας), гръцки андартски деец, водач и снабдител с оръжие и храна на четата на Василиос Ставропулос[14]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 31. (на македонска литературна норма)
- ↑ Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 45. (на гръцки)
- ↑ Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 131. (на гръцки)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 39. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 143.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски)
- ↑ Αρκοχώρι: Το χωριό των τεσσάρων εποχών, архив на оригинала от 28 декември 2008, https://web.archive.org/web/20081228024649/http://www.arkohorivillage.gr/index0.htm, посетен на 26 октомври 2008
- ↑ а б Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927, архив на оригинала от 5 декември 2012, https://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm, посетен на 5 декември 2012
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Андоновски, Христо. Вистината за Егејска Македонија. Скопје, Мисла, 1971. с. 236. (на македонска литературна норма)
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 30. (на гръцки)
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 30 - 31. (на гръцки)
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 31. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||
