Фетица
Фетица Πολλά Νερά | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Негуш |
Географска област | Сланица |
Надм. височина | 150 m |
Население | 119 души (2021 г.) |
Фетица (на гръцки: Πολλά Νερά, Пола Нера, до 1926 година Φέτσιστα, Фециста или Φέτιτσα, Фетица[1]) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Негуш (Науса).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 150 m надморска височина в областта Сланица в североизточните склонове на планината Каракамен (Вермио). Отдалечено е на 12 km северно от град Негуш (Науса) и 26 km северно от град Бер (Верия).[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Според гръцки източници в края на XVIII век жителите на селото говорят „славомакедонски“.[3]
До Негушкото въстание от 1821 година Фетица е българско село, но след опожаряването му във въстанието е изоставено и използвано от власи пастири.[2] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) година във Фетища има 24 власи.[4]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Фетица остава в Гърция. Данните от гръцките преброявания показват големи вариации, тъй като част от тях са правени през зимата, когато власите зимуват в полето.[2] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Фетица има 50 къщи власи християни.[5]
В 1924 година в селото са заселени 78[2] понтийски гърци бежанци от Турция от околността на град Севастия. В 1928 година Фетица е бежанско селище с 33 бежански семейства и 82 жители бежанци.[6]
През зимата на 1944 година селото е опожарено от германските окупационни войски, а жителите му са разселени.[2]
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 514[2] | 340[2] | 208[2] | 217[2] | 254[2] | 169[2] | 185[2] | 163[2] | 154[7] | 139 | 119 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 38. (на македонска литературна норма)
- ↑ Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 45. (на гръцки)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Απογραφή 2001. Εθνική Στατιστική Υπηρεσία Ελλάδος (ΕΣΥΕ), PDF:875 KB → GR-530304 02:Πολλά Νερά, 466 κάτοικοι (σελ. 109/326)
|