Долно Копаново
| Долно Копаново Χαρίεσσα | |
 „Животворящ източник“ | |
  Долно Копаново  Долно Копаново  Долно Копаново | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Негуш |
| Географска област | Сланица |
| Надм. височина | 45 m |
| Население | 973 души (2001 г.) |
Долно Копаново или Долно Купаново (на гръцки: Χαρίεσσα, Хариеса, до 1953 година Κάτω Κοπανός, Като Копанос[1]) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Негуш.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Сланица, на 45 m надморска височина в западната част на Солунското поле на 11 km североизточно от град Негуш (Науса) и на 4 km от демовия център Копаново (Копанос). През селото тече река Арапица.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век селото е в Берската каза на Османската империя. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Долно Копаново (Κάτω Κοπανός) има 50 къщи.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Като Копанос (Kato Copanòs), Берска епархия, живеят 420 гърци.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Долно Купаново живеят 240 българи.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Купаново има 230 българи патриаршисти гъркомани.[6] Според отчет на Солунската българска митрополия в Долно Копаново работи българско училище с учител Мариян Златанов от Долно Куфалово, Солунско.[7]
На 11 октомври 1909 година берският каймакамин отнема църквата в Долно Копаново от 25-те български семейства и я предава на 3-те гъркомански.[8] В 1910 година в Долно Копаново (Κάτω Κοπανός) има 245 жители екзархисти.[9]
На 1 март 1911 година между Горно и Долно Копаново гръцка чета убива двама селяни. Преследвана от войсково отделение, четата се оттегля, но се натъква на друга войскова част и в сражението дава три жертви.[10]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Долно Копаново остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 182 мъже и 156 жени.[11] В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство, споменава Долно Копаново (Κάτω Κοπανός) като село обитавано от „30 славянофонски семейства“ (30 οικογένειες σλαβοφώνων).[12]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Долно Копаново има 20 къщи християни славяни.[13]
В 1922 година в селото са заселени 102 гърци, бежанци от Турция.[2] В 1928 година Долно Копаново е смесено местно-бежанско селище със 112 бежански семейства и 469 жители бежанци.[14] В 1953 година селото е прекръстено на Хариеса.[15]
В 1987 година Спирос Лукатос посочва „език на жителите български“ (γλώσσα κατοίκων βουλγαρική).[16]
Селото е много богато, тъй като почти цялото му землище се напоява. Произвеждат се предимно праскови, а също и пшеница и памук.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 338[2] | 442[2] | 591[2] | 725[2] | 850[2] | 1028[2] | 962[2] | 1001[2] | 1112[2] | 974 | 959 | 800 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Долно Копаново
Илияс Фотиадис (р. 1944), гръцки политик от Нова демокрация
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 34. (на македонска литературна норма)
- ↑ Νικόλαος Σχινάς, Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας / Συνταχθείσαι υπό Νικολάου Θ. Σχινά ταγματάρχου του μηχανικού, Αθήναι, τόμοι 3, 1886-87. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 40. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски)
- ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 412.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 30, 24 октомври 1909, стр. 3.
- ↑ Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 34, 6 март 1911, стр. 4.
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927, архив на оригинала от 5 декември 2012, https://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm, посетен на 5 декември 2012
- ↑ Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Σπύρος Λουκάτος, Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας – Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||
