Направо към съдържанието

Лисонова и Каликлиева гробница

Лисонова и Каликлиева гробница
Рисунки в гробницата
Рисунки в гробницата
Местоположение
Карта
Местоположение в Гърция
Страна Гърция
ДемНегуш
СелоГолишани
Археология
ВидГробница
ЕпохаМакедонска епоха
Лисонова и Каликлиева гробница в Общомедия

Лисоновата и Каликлиева гробница (на гръцки: Μακεδονικός τάφος Λύσωνος και Καλλικλέους) е погребално съоръжение от елинистическата епоха, от края на III - средата на II век пр. Хр., разположено край град Негуш, Гърция. Открита е в 1942 година от Хараламбос Макаронас.[1][2][3] В 1962 година[4] и повторно заедно с целия некропол в 2012 година гробницата е обявена за паметник на културата.[5]

Гробницата е част от македонския град Миеза, чиито развалини са разположени край негушкото село Голишани (Левкадия), Гърция. Разположена е на 2 km източно от Голишани, на стария път, свързващ Миеза с Едеса. На 200 m на изток е Кинхевата гробница.[2]

Гробницата е рядък пример за елинистическата погребална архитектура, датиращ от края на III – средата на II век пр. Хр. Открита е през 1942 година, но не е отворен за публичен достъп, заради уникалните си стенописи и надписи и все още е заровена в земята. Състои се от извита правоъгълна камера и тесен вестибюл с плосък покрив. В гробницата са погребани представители на четири поколения от едно семейство, като имената на всички са отбелязани – Лисон, Каликлес, Спарти, Тесалоники и т.н. Пепелта на мъртвите е разположена в 22 ниши по трите стени на камерата.[1][2]

Членовете на семейството са били влиятелни членове на военната прослойка в Миеза, съдейки по военните принадлежности, изобрбазени върху барабаните на гробницата: брони, щитове, каски, гамаши.[1]

  1. а б в Ο μακεδονικός τάφος των Λύσωνος & Καλλικλέους // Δήμος Νάουσας. Архивиран от оригинала на 2016-05-30. Посетен на 30 май 2016.
  2. а б в Ψαρρά, Ε. Μακεδονικός τάφος Λύσωνος και Καλλικλέους // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 30 май 2016.
  3. Miller, S. The Tomb of Lyson and Kalikles. A painted Macedonian Tomb. Mainz, 1993.
  4. ΥΑ 15794/19-12-1961 - ΦΕΚ 35/Β/2-2-1962 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2020-07-20. Посетен на 1 юли 2018.
  5. ΥΑ ΥΠΠΟΤ/ΓΔΑΠΚ/ΑΡΧ/Α1/Φ17/55576/2783/12-6-2012 - ΦΕΚ 204/ΑΑΠ/14-6-2012 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-12-08. Посетен на 9 юли 2018.