Пископия
Тази статия е за селото в Негушко. За съседното село в Урумлъка, с гръцка форма на името Епископи, вижте Пископи. За други селища на име Епископи вижте Епископи (пояснение).
Пископия Επισκοπή | |
— село — | |
Страна | ![]() |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Негуш |
Географска област | Сланица |
Надм. височина | 80 m |
Население | 1610 души (2021 г.) |
Пощенски код | 592 00 |
Телефонен код | 2332 |
Пископия в Общомедия |
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/81/Episkopi2.jpg/250px-Episkopi2.jpg)
Пископия (на гръцки: Επισκοπή, Епископи) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Негуш.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на Голема река в областта Сланица, на 80 m надморска височина в западната част на Солунското поле на 15 km североизточно от град Негуш (Науса) и на 8 km северно от село Копаново (Копанос) на железопътната линия Солун-Негуш.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В местността Рудина (Ρουντίνα) е открита част от некропола на Миеза. В 1962 и 2012 година е обявена за паметник на културата.[2][3]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Според гръцки източници в края на XVIII век жителите на селото говорят „славомакедонски“.[4]
В края на XIX век селото е във Воденска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Епископи (Episcopi), Воденска епархия, живеят 180 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Пископия (Piscopia) е посочено като село във Воденска каза с 45 домакинства и 197 жители българи.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Пископия живеят 340 българи.[7] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пископия има 280 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.[8]
- Пископийска носия
-
Сватбена женска бродирана риза
-
Празнична носия
-
Миниатюра на Николас Сперлинг, 1930 г.
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Пископия остава в Гърция. В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство, споменава Пископия (Επισκοπή) като село населено със „славяногласни елини“.[9] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Пископия (Пископија) има 47 къщи славяни християни и 3 къщи цигани християни.[10]
В 1923 година в селото са заселени 399 гърци, бежанци от Турция.[1] В 1928 година Пископия е смесено местно-бежанско селище със 131 бежански семейства и 493 жители бежанци.[11]
Според Тодор Симовски към края на XX век в селото има 50% потомци на местно население и 50% потомци на гърци бежанци.[12]
Землището на селото е много плодородно, тъй като цялото се напоява. Произвеждат се предимно овошки, като е развито и краварството.[12]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Папра[13] | Πάπρα | Фтери | Φτέρη[14] | местност на Ю от Пископия[13] |
Кюнги[13] | Κιόύγγι | Авлаки | Αύλάκι[14] | местност на СЗ от Пископия[13] |
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 296[1] | 294[1] | 811[1] | 1080[1] | 1225[1] | 1457[1] | 1564[1] | 1700[1] | 1728[1] | 1916 | 1623 | 1610 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Пископия
Иван Динорев (Ιωάννης Δηνώρης), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище[15]
Петър Ников (Πέτρος Νίκου), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище[15]
Христо Петков (Χρήστος Πέτκου), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище[15]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 37. (на македонска литературна норма)
- ↑ ΥΑ 15794/19-12-1961 - ΦΕΚ 35/Β/2-2-1962 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2020-07-20. Посетен на 1 юли 2018.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟΤ/ΓΔΑΠΚ/ΑΡΧ/Α1/Φ17/55576/2783/12-6-2012 - ΦΕΚ 204/ΑΑΠ/14-6-2012 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-12-08. Посетен на 9 юли 2018.
- ↑ Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 45. (на гръцки)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158-159.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
- ↑ Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 38. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 888. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 311). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Δεκεμβρίου 1968. σ. 2380. (на гръцки)
- ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 35. (на гръцки)
|