Успение Богородично (Негуш)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.
| „Успение Богородично“ Κοιμήσεως Θεοτόκου | |
 Общ изглед | |
 Местоположение в Негуш | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Негуш |
| Посветен на | Богородица |
| Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Берска, Негушка и Камбанийска |
| Архиерейско наместничество | Негуш |
| Изграждане | 1833 г. |
| Реликви | главата на Теофан Нови Атонски[1] |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
| „Успение Богородично“ в Общомедия | |
„Успение Богородично“ или „Света Богородица“ (на гръцки: Ιερός Ναός Κοιμήσεως της Θεοτόκου, Παναγία) е възрожденска православна църква в южномакедонския град Негуш (Науса), Егейска Македония, Гърция. Църквата е енорийски храм на Берската, Негушка и Камбанийска епархия.
История
[редактиране | редактиране на кода]Храмът е разположен в северната част на Негуш. Издигнат е на мястото на стар храм, унищожен в 1822 година в Негушкото въстание. Обновяването става в 1833 година, 11 години след въстанието и три години след получаване на разрешение за строеж. Разходите са поети от хаджи Петрос, син на поп Анастасиос, за упокой на душите на родителите му. Майсторът е Янусис Гикас. Всичко това се научава от надписа, който казва, че митрополит по това време е Дионисий, охарактеризиран като „радостен“ и „замислен“. Дионисий, който управлява епархията 17 години от 1831 до 1848 година, полага големи усилия за реконструкция на къщите и четирите енорийски църкви в града и дълго време поддържа отлични отношения с общината в съвместната им работа по възстановяването на града.[2] Ктиторът хаджи Петрос Папанастасиу принадлежи към голямата негушка фамилия Петриди. Баща му Анастасиос е свещеник в църквата „Свети Георги“ в Негуш преди въстанието. Баща му е от каракаменското село Държилово и става виден служител в местната администрации, като достига до вилаетски коджабашия във Воденско. Заради приноса на хаджи Петрос при възстановяването на храма, фамилията има привилегировани отношения с църквата през целия XIX и началото на XX век, като има важен глас при решаването на енорийските дела.
Надписът гласи:
| „ | ΙΛΑΡΟΣ ΗΝ ΑΡΧΙΕΡΕΥΣ ΚΑΙ ΣΥΝΝΟΥΣ ΑΜΑ ΦΙΛΕ ΔΙΟΝΥΣΙΟΣ ΤΟΥΝΟΜ' ΕΧΟΝ ΑΝΗΡ ΟΥΤΟΣ ΟΤΕ |
“ |
Храмът е официално открит на 9 октомври 1833 година.[4] Към енорията принадлежат църквите „Света Параскева“, „Свети Илия“, „Свети Архангели“ и гробищната „Свети Атанасий“.[4]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]
В архитектурно отношение храмът е типичната за XIX век трикорабна базилика с женска църква, дървен покрив и без купол. Площта му е 593,07 m2.[4] Планът ѝ е изчистен и едновременно с това елегантен. На западната страна има затворен трем, а на източната три петостранни конхи със слепи арки – северната е посветена на свети Теофан, южната на Светите архангели, а средната и най-голяма на света Богородица. Трите сравнително просторни кораба са отделени с два реда колони с дървени арки. Таванът е резбован и много красив. В центъра му изобразен Христос Вседържител, обграден от ангели. В централния кораб таванът е украсен с резбовани флорални елементи – лозници с гроздове. Стенописите от XIX век са малко – единствено на арките в централния кораб са изобразени пророците от Стария завет, евангелисти и други светци в медальони. В 60-те години на XX век стенописи в храма рисува негушкият зограф Апостолос Хасюрас.[4] Ценни са и резбовният иконостас, владишкият трон и амвонът, както и иконите от ΧΙΧ век. На 2 октомври 1985 година църквата е обявена за защитен паметник.[5] В 2002 година за защитен паметник е обявен и платанът до храма.[6]
Иконостас
[редактиране | редактиране на кода]_%CE%9D%CE%AC%CE%BF%CF%85%CF%83%CE%B1%CF%82.jpg)
Иконостасът е изчистен. Разделен е на три зони – долните табла, царските икони и малките икони на сцени от живота и чудесата на Христос най-отгоре. Над царските двери, централната височинна ос завършва с разпятие. От двете страни на царските двери са иконите на Исус Христос и света Богородица Всецарица. Христос е представен като благославящ първосвещеник, облечен е в червено и зелено и с лявата ръка държи отворено Евангелието. Над него има два ангела. Иконата е подписана 1838. Иконата на Богородица Всецарица от 2011 година е със златен обков със скъпоценни камъни. Богородица носи с лявата ръка детето Христос, което с дясната си ръка благославя, а с лявата държи отворено Евангелието. Иконата е дело на самаринския зограф Димитър и е от 30-те години на ΧΙΧ век. „Διά χειρός Δημητρίου ζωγράφου Σαμαριναίου ΑΟΛ... Ιουλίου“, От ръцете на Димитър Зограф Самарински 183... юли.[7]
Иконата на свети Георги, свети Мина и свети Димитър изобразява тримата най-популярни православни светци войни. И тримата са с оръжия и брони – в средата е Мина с копие, вляво е Георги също с копие и вдясно Димитър с меч, благославящ с лявата си ръка. Тази икона показва много стилистични прилики със следващата в реда икона на свети Атанасий, рисувана през 1841 г. за сметка на месарския еснаф в града, според надписа: „Δέησις τον δούλων του Θεού των εν τη Ναούση κρεωπωλητών δι' ιδίας συνδρομής και δαπάνης αυτών, 5.10.1841“, Молитва на Божиите раби от Науса месари от същите тези помощ и разходи, 05.10.1841. Изглежда, че двете икони, както и тази на Йоан Кръстител, са от едно и също време и са дело на един и същ художник.[8] Иконата на Светите архангели е отляво на иконата на Богородица - на мястото на светеца покровител. Сред архангелския събор се извисяват Гавриил и Михаил, които държат медальон с Христос. Иконата на свети Харалампий е рисувана около средата на XIX век или малко по-рано. Според устните сведения на Стерьос Никусис тя е закупена от Янина от прадядо му Зафирис Никусис. По пътя към Негуш го обискират турци и изхвърлят иконата от една скала. Никусис обаче я открива, поправя и дарява на „Света Богородица“.[9]
В южния край на иконостаса е поставена иконата на Благовещение, която е в чисто западен стил – архангел Гавриил се спуска от небето и предлага лилия на Богородица, изобразена коленичила пред сграда в перспектива. Иконата е рисувана през юли 1840 от Мануил Зограф от Селица, като надписът гласи „1840 Ιουλίου 20. / Διά χειρός Μανουήλ/Γεωργίου Ζωγράφου εκ Σελίτζης“, 1840 20 юли / От ръцете на Мануил / Георгиу Зограф от Селица.[10][11] Иконата на Дева Мария вече не е на иконостаса, където има нейно копие, а в отделен дървен проскинитарий, разположен веднага след входа на храма. На нея е изобразена Богородица на смъртно легло с тъжните апостоли около нея. Точно под леглото ангел с меч отрязва ръцете на Ефоний, опитал се да оскверни тялото на Мария. Агиографията кулминира високо в небето, където Христос получава душата на Мария. Иконата е рисувана през 1838 г. от Георгиос Мануил според надписа: „Δια συνδρομής και δαπάνης των τιμιωτάτων Ζευγραραδων εκ της αυτής πόλεως Ναούσης εις μνημόσυνόν των. χερ. Γεωρ. Εκ Σελίτζης 1838“.
- Икони от храма
-
„Богородица Всецарица“, дело на Димитър Зограф от Самарина, 30-те години на XIX век -
„Свети Георги, свети Мина и свети Димитър“ -
„Свети Харалампий“, около средата на XIX век -
„Благовещение“, дело на Мануил Зограф, 1840 г. -
„Успение Богородично“, дело на Георгиос Селишки, 1838 г.
.jpg)
.jpg)
Мощи
[редактиране | редактиране на кода]
Свети Теофан Нови Атонски е роден в Янина през XVI век. Живял известно време в Света гора, той по-късно се премества в Берския скит и накрая в Каракамен, където основава манастира „Свети Архангели“ край Негуш. Заради това е обявен за закрилник на града. Част от мощите му – черепът, се съхраняват в църквата „Успение Богородично“. Черепът е поставен върху сребърен поднос, изработен през 1831 г., малко преди изграждането на храма. Надписът гласи: „Ετελέσθη η παρούσα θήκη του Αγίου Θεοφάνους του νέου και θαυματουργού δια σηνδρωμμής (sic) και βοηθείας των Χριστιανών Νσαουσαίων επιτροπεύοντος κυρίου Ζαφείρη Μπέρσου και εφημερέβοντος (sic) ΠΑ[πά]Θωμά 1831 Ιουν.23“.
Епитафия
[редактиране | редактиране на кода]
На стената на южния кораб на църквата е окачена стъклена витрина с бродирана епитафия, която според надписите е направена от Феврония в 1749 година: „διά χειρός Φευρωνίας εν έτει 1749“, и е поправена в 1884 година от учителката Екатерини Никуси: „επιδιωρθώθη τω 1884 υπό Αικατερίνης Νικούση“.[12]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Κύρου, Νίκος, Ολυμπία Τσίτση (Επιμέλεια). Οι εκκλησίες της Νάουσας. Πρόγραμμα Περιβαλλοντικής Εκπαίδευσης Σχ. έτους 1999 – 2000. Νάουσα, 3ο Γυμνάσιο Νάουσας, 2005. σ. 35. Архив на оригинала от 2018-05-15 в Wayback Machine.
- ↑ Στογιόγλου, Γεώργιος. Η εκκλησία και τα σχολεία στη Νάουσα, στο Νάουσα 19ος - 20ος αιώνας. Νάουσα, Πολιτιστική Εταιρεία Νάουσας, 1999. ISBN 960-86493-0-7. σ. 43 – 44.
- ↑ Βαλσαμίδης, Μανώλης. Ιστορικά Τοπικά. Ψηφίδες, τόμος 3. Νάουσα, Βαλσαμίδης, 2009. σ. 144.
- ↑ а б в г Κύρου, Νίκος, Ολυμπία Τσίτση (Επιμέλεια). Οι εκκλησίες της Νάουσας. Πρόγραμμα Περιβαλλοντικής Εκπαίδευσης Σχ. έτους 1999 – 2000. Νάουσα, 3ο Γυμνάσιο Νάουσας, 2005. σ. 21. Архив на оригинала от 2018-05-15 в Wayback Machine.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΕ/Β1/Φ36/31674/683/8-8-1985 - ΦΕΚ 596/Β/2-10-1985 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-06-01. Посетен на 14 октомври 2014.
- ↑ ΥΑ 1221/29-4-2002 - ΦΕΚ 428/Δ/24-5-2002 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-04-01. Посетен на 8 юли 2018.
- ↑ Χατζηδάκης, Μανόλης. Έλληνες Ζωγράφοι μετά την άλωση. Αθήνα, Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 1987. σ. 273.
- ↑ Κυριακίδης, Παύλος. Ιερος ναος Κοιμησεως Θεοτοκου (Παναγια): Εκκλησιες του 19ου αιωνα στη Ναουσα // Νιάουστα (92). 2000. σ. 24 – 25. Архивиран от оригинала на 2016-06-24.
- ↑ Βαλσαμίδης, Εμμανουήλ. Η παιδεία στη Νάουσα μετά την καταστροφή του 1822. Νάουσα, 1996. σ. 47.
- ↑ Βαρσαμίδης, Αθανάσιος. Κοινωνική και οικονομική ζωή της Εράτυρας (Σελίτσας) το 19ο και τις αρχές του 20ου αιώνα. Θεσσαλονίκη, Ένωση Ερατυραίων Θεσσαλονίκης, 1995. σ. 44.
- ↑ Μοσχόπουλος, Γιάννης. Μανουήλ ο Γεωργίου Ζωγράφος εκ Σελτίτσης και η εικόνα της Παναγίας του 1843 στο Γηδά // Νιάουστα (73). 1995. σ. 161, 166.
- ↑ Παύλος, Κυριακίδης. Εκκλησίες του ΙΘ΄ αιώνα στη Νάουσα. Νάουσα, Μεταπτυχιακή εργασία, Τμήμα Θεολογίας, ΑΠΘ, 1998. σ. 34 σημ. 70.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||
