Георгиос Мануил
| Георгиос Мануил Γεώργιος Μανουήλ | |
| гръцки зограф | |
| Роден | |
|---|---|
| Семейство | |
| Деца | Мануил Георгиу |
Георгиос Мануил или Емануил (на гръцки: Γεώργιος Μανουήλ, Εμμανουήλ) е виден гръцки зограф от края на XVIII - началото на XIХ век.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода].jpg)
Роден е в македонската паланка Селица (днес Ератира, Гърция), Сятищко. Учи иконопис на Света гора.[3] Обучава и сина си Мануил Георгиу. Първите му регистрирани икони са от 1804 година.[3] Негово дело е иконата „Свети Киприян“ от 1812 година от Домовищкия манастир „Света Параскева“.[2][3] В 1815 година изписва царските икони за иконостаса в „Света Петка“ във Въдрища, Ениджевардарско.[2] Негови са и иконите „Света Троица“ (1821, неподписана) и „Успение Богородично“ в църквата „Успение Богородично“ в Кожани.[2] В 1821 година изписва Сисанийския манастир.[3] Негови дела има в храма „Свети Атанасий“ в Аксиокастро (1824) и в „Свети Атанасий“ в Цотили.[3]
В 1835 година изписва със сина си Мануил притвора (или параклиса „Свети Архангели“[2]) на Завордския манастир „Свети Никанор“ със сцени от живота на Свети Никанор и светци, почитани в Охридската архиепископия.[4] В манастира оставя подпис „διά χειρός Γεωργίου Ζωγράφου και υιού αυτού εκ Σελίτζης“.[2] Негово дело е иконата „Успение Богородично“ в „Успение Богородично“ в Негуш от 1838 година, надписана „Δια συνδρομής και δαπάνης των τιμιωτάτων Ζευγραραδων εκ της αυτής πόλεως Ναούσης εις μνημόσυνόν των. χερ. Γεωρ. Εκ Σελίτζης 1838“.[5] В 1843 година Георгиос и синът му Мануил изписват храма „Свети Николай“ в берското село Жервохор.[6] Напълно сходен по палеографските си особености с надписа в Жервохор е този на храма „Свети Безсребреници“ в съседното Ниси, очевидно дело на двамата селишки зографи.[7]
-
Ктиторският надпис в „Свети Николай“ в Жервохор, 1843 г. -
Ктиторският надпис в „Свети Безсребреници“ в Ниси, след 1840 г.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.) // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011.
- ↑ а б в г д е Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 219. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
- ↑ а б в г д Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 278. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
- ↑ Μονή Αγίου Νικάνορα // Greek Travel Pages. Посетен на 27 май 2016.
- ↑ Βαρσαμίδης, Αθανάσιος. Κοινωνική και οικονομική ζωή της Εράτυρας (Σελίτσας) το 19ο και τις αρχές του 20ου αιώνα. Θεσσαλονίκη, Ένωση Ερατυραίων Θεσσαλονίκης, 1995. σ. 44.
- ↑ Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.) // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. σ. 224.
- ↑ Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.) // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. σ. 226.
