Сисанийски манастир
| Сисанийски манастир Παναγία Σισανίου | |
 Общ изглед | |
 Местоположение в дем Горуша | |
| Вид на храма | православан манастир |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Сисани |
| Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Сисанийска и Сятищка |
| Изграждане | 1650 година |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ |
| Сисанийски манастир в Общомедия | |
Сисанийският манастир „Свето Успение Богородично“ (на гръцки: Μοναστήρι της Κοιμήσεως της Θεοτόκου, Παναγίας Σισανίου) е православен манастир в село Сисани, Егейска Македония, Гърция.[1]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Манастирът е разположен на 2 km югозападно от Сисани, на отсрещния бряг на река Мирихос, до руините на бившия катедрален храм на Сисанийската епархия „Света Богородица“.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Над вход на главния храм, от вътрешната страна, има надпис:
| „ | ΤΩΝ ΑΡΧΟΝΤΩΝ ΕΚ ΧΟΡΑΣ ΣΙΑΝΗ ΚΗΡΗΟ ΚΗΡ ΠΑΝΤΟΥ ΗΟΣ.. ΙΩΑΝΗ ΗΟΣ ΜΑΒΡΟΥΔΗ ΚΑΙ ΑΡΧΗΕΡΑΤΕΥΟΝΤΟΣ ΤΟΥ ΠΑΝΗΕΡΟΤΑΤΟΥ ΚΑΙ ΛΟΓΗΟΤΑΤΟΥ ΚΗΡΙΟΥ ΚΗΡΙΟΥ ΚΥΡ ΝΙΚΗΦΟΡΟΥ ΣΗΣΗΝΗΟΥ ΚΕ Η ΕΥΡΙΣΚΟΜΕΝΗ ΧΡΗΣΤΟΗΕΡΑΙΣ ΖΙΣΙΗΕΡΕΟΣ ΙΩΑΝΙΕΡΕΩΣ ΕΤΗ 1662 ΗΕΝΟΥΑΡΙΟΥ 10.[3] | “ |
Надписът споменава имената на архонтите на Сисани, първосвещеника и някои свещеници, а не монаси, и следователно храмът трябва да е бил построен като енорийска църква или параклис, а не като манастирска.[3] Надписът споменава датата 1662 година, но тя е изписана отгоре с различен, по-силен цвят. Вероятно истинската дата е 1762 година.[4] Ако църквата наистина е била построена през 1662 година, първосвещеникът щеше да бъде наричан θεοφιλέστατος, а не πανιερώτατος, тъй като в XVII век титлата на архиерея е само епископ, а не митрополит. Морфологичните елементи на църквата и техниката на нейните стенописи също показват, че това е църква от XVII век.[5]}}</ref>
Още от основаването си е във връзка със светогорския манастир Ватопед.[6] Изглежда църквата не е била построена първоначално като манастир. Първото споменавате за съществуването на манастира е бележката на Неофит II Сисанийски в кондиката на митрополията през 1797 година за селото Сисани:
| „ | Χωρίον Σισάνιον, εν ω ην ποτέ και Μητρόπολις, ήδη δε μοναστήριον της υπεραγίας Θεοτόκου.
Село Сисанион, никога митрополия, но вече манастир на Пресвета Богородица.[7] |
“ |
Така след 1762 и преди 1797 година, църквата „Успение Богородично“ е превърната в манастир.[8]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Паметникът няма никаква черта, макар и опростена, от типологията на монашеските католикони, като купол, страничните ниши и така нататък. Иконостасът е обикновено дърво, изографисано с растителни и животински мотиви, като например дървените панели на вратите на къщите в Сятища в края на XVIII век.[4] Царските икони са от зографа от Селица Георгиос Емануил, дар от игумена Теофан.[8][9] По време на Македонската борба е база на гръцките чети.[10]
В 1970 година манастирът е обявен за паметник на културата.[11]
-
Стенописи -
Стенописи -
Ктиторският надпис от 1662 г. -
Стенопис със Свети Георги -
Икона на Света Богородица от 1622 г. -
Стенописи
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Στην Ιερά Μονή Κοιμήσεως της Θεοτόκου Σισανίου (Φωτογραφίες) // Mikrovalto.gr. Посетен на 1 април 2018.
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Δάρδας, Αναστάσιος. Τα μοναστήρια της Μητροπόλεως Σισανίου και Σιατίστης. Δημοσιεύματα της Εταιρείας Μακεδονικών Σπουδών, 1993. ISBN 9780007265466. σ. 108. (на гръцки)
- ↑ а б Στην Ιερά Μονή Κοιμήσεως της Θεοτόκου Σισανίου // Μικρόβαλτο. Посетен на 25 май 2014 г.
- ↑ Δάρδας, Αναστάσιος. Τα μοναστήρια της Μητροπόλεως Σισανίου και Σιατίστης. Δημοσιεύματα της Εταιρείας Μακεδονικών Σπουδών, 1993. ISBN 9780007265466. σ. 109 - 112. (на гръцки)
- ↑ Η Παναγία η Βατοπαιδινή. Τοιχογραφία της στο Σισάνι Κοζάνης (έτ. 1662). // Φως της Καστοριάς. Посетен на 24 май 2014 г.
- ↑ Δάρδας, Αναστάσιος. Τα μοναστήρια της Μητροπόλεως Σισανίου και Σιατίστης. Δημοσιεύματα της Εταιρείας Μακεδονικών Σπουδών, 1993. ISBN 9780007265466. σ. 112 - 113. (на гръцки)
- ↑ а б Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450 – 1850), τόμος 3, Αβέρκιος – Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 278. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
- ↑ Τα μοναστήρια του Βοϊου // Άγιος Δημήτριος Σιάτιστας. Архивиран от оригинала на 2016-11-05. Посетен на 29 ноември 2016.
- ↑ Ιερά Μονή Κοιμήσεως της Θεοτόκου Σισανίου // Δήμος Βοΐου. Архивиран от оригинала на 2014-05-29. Посетен на 29 май 2014 г.
- ↑ ΥΑ 2694/12-9-1970 - ΦΕΚ 666/Β/23-9-1970 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-04-18. Посетен на 20 юли 2020 г.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
