Луври
| Луври Λούβρη | |
| — село — | |
  Луври  Луври  Луври | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 750 m |
| Население | 49 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 500 02 |
Луври (на гръцки: Λούβρη) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 750 m надморска височина,[1] в областта Населица на 20 km югозападно от град Неаполи (Ляпчища) и на 10 km югозападно от село Цотили.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В местността Палиоспита (в превод Стари къщи), където има останки от старо селище, и където са старите гробища на селото, е църквичката „Свети Атанасий“.[3]
В края на XIX век Луври е гръцко село в южната част на Населишка каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Луври (Louvri), Сисанийска епархия, живеят 360 гърци.[4]
Според Васил Кънчов в 1900 година в Луври живеят 200 гърци християни.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Луври е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 40 къщи.[6]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Луври (Λούβρη), Населишка каза, живеят 262 гърци елинофони християни.[7]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев Louvré е под върховенството на Цариградската патриаршия и в него има 200 гърци патриаршисти.[8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Луври остава в Гърция.
През 1913 година при първото преброяване от новата власт в Луври (Λούβρη) са регистрирани 304 жители.[9]
Населението традиционно произвежда жито, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[1]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 304[1] | 205[1] | 193[1] | 159[1] | 114[1] | 92[1] | 52[1] | 52[1] | 62[1] | 42 | 51 | 49 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 342. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-04. Посетен на 4 януари 2015.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 76. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226 – 227. (на френски)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
