Пепония (дем Горуша)
| Пепония Πεπονιά | |
| — село — | |
  Пепония  Пепония  Пепония | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 600 m |
| Население | 48 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 50001 |
| Телефонен код | 2468 |
Пепония или Лая (на гръцки: Πεπονιά; до 1927 година: Λάη, Лаи[1]), е село в Република Гърция, дем Горуша (Войо) в област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 600 m надморска височина,[2] на 3 km югозападно от демовия център град Неаполи (Ляпчища, Населич). Землището му се простира по десния (югозападен) бряг на река Бистрица.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на ХІХ век Лая е мюсюлманско гръкоезично село в Населишката каза на Османската империя. Според Васил Кънчов в 1900 година в Лая живеят 300 валахади (гръкоезични мохамедани).[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лая е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 80 къщи.[4]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Лай (Λάη), Населишка каза, живеят 360 валахади.[5]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Лая остава в Гърция. През 1913 година при първото преброяване от новата власт в Λάη са регистрирани 321 жители.[6]
В средата на 20-те години населението на селото е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция.[7] В 1928 година то е представено като изцяло бежанско село с 88 семейства и 323 жители.[8]
В 1927 година името на селото е сменено на Пепония.[9]
Населението традиционно произвежда жито, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[9]
Църквата „Света Варвара“ е изградена след 1950 година.[10]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 321[9] | 312[9] | 338[9] | 446[9] | 363[9] | 382[9] | 242[9] | 215[9] | 164[9] | 130 | 70 | 48 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 340. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 75. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 514. (на гръцки)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Официален сайт на Дем Неаполи, архив на оригинала от 6 юли 2009, https://web.archive.org/web/20090706025704/http://www.neapolikoz.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=19&Itemid=33, посетен на 16 май 2010
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 341. (на македонска литературна норма)
- ↑ Ιεροί Ναοί της Αγίας Βαρβάρας στην Πεπονιά και τον Πεντάλοφο Βοΐου // Το Βόιον. Посетен на 5 януари 2015.[неработеща препратка]
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
