Скалохори (дем Горуша)
Тази статия е за населишкото село. За костурското вижте Чърчища (Костурско).
| Скалохори Σκαλοχώρι | |
| — село — | |
  Скалохори  Скалохори  Скалохори | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Костенария |
| Надм. височина | 870 m |
| Население | 50 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 522 00 |
Скалохори, наричано още Чърчища, Чарчища, Чкалохор, Цкалохор (на гръцки: Σκαλοχώρι, Скалохори, катаревуса: Σκαλοχώριον, Скалохорион), е село в Република Гърция, дем Горуша (Войо) в област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 870 m надморска височина,[1] северозападно от демовия център град Неаполи (Ляпчища, Населич), вдадено навътре в територията на дем Хрупища. Близо до селото извира Чърчищкият приток на река Беливод (Велос), която остава на няколко километра на югоизток от Скалохори.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]
Любезни Ламгьоти, Видилущени и Цукалохорити,
Чрезъ настоящето Ви съобщавамъ следното: Македонскиятъ комитетъ, който действува за освобождението на на нещестнитѣ християнски народности, които петь вѣка сѫ роби на турцитѣ, има повече отъ 6 години какъ работи вече въ съседнитѣ вамъ села безъ да Ви причини никакво зло, нито пъкъ се е отнесълъ къмъ васъ за подкрепа и помощь.
Известно Ви е, че ние се биемъ за свободата на всички народности, които населяватъ тая страна, Македония, безъ разлика дали тѣ сѫ българи, гърци или власи, защото всички сме подъ една и сѫща тирания. Напоследъкъ се явиха въ страната смесени гърко-турски чети, чиято цель е да подпомогнатъ турската власть, за да може да ни държи още подъ нейното иго. Жално е, че и Вий давате подслонъ и помощь на тия чети и съ това ставате причина да ce нанасятъ загуби въ съседнитѣ български села. Ако все така продължавате да работите и действувате, В. М. О. Р. О. ще бѫде заставена да вземе предпазителни мѣрки спрѣмо Васъ, като постѫпи съгласно нейнитѣ статути и закони, които сѫ строги и немилостни за всички неприятели отъ кѫдето и да произхождатъ тѣ.
Прочее, помислете си и поправете се: не сте вие, които не знаете нашитѣ цели и намѣрения. На васъ е добре известно, че за добритѣ хора сме добри, но за лошитѣ ставаме по-зли. Преценете това, което ви съветватъ и препорѫчватъ вашитѣ началници и войводи отъ гръцкия комитетъ и го съпоставете съ това, което ний вършимъ; заключението е явно, че тѣ желаятъ да ви държатъ още подъ турското робство.
Вижте какъ следъ нашитѣ героични подвизи Европа сериозно се заинтересува за Македонския въпросъ и не ще бѫде далечъ деньтъ, когато ще можемъ да заживѣемъ свободно въ милата ни татковина и Вий тогава ще скърбите и ще съжалявате подобно на Юда, но ще бѫде вече късно.
Съ поздравъ отъ Рѫководното тѣло на Костенарията.
Началник - Костандо. Войвода - К. Шкуртов
Костенария
1 януария 1905 г.[3]
В османските данъчни регистри от средата на XV век Черчища е споменато с 26 глави на семейства и двама неженени: Нико, а Дабо, Папа Никола, бежан, Димо, Йорг, пано, йорг, Лео, Яно, Никола, Йорг, Дидое, Йорг, Никола, Тодор, Стайо, Насте, Яно, Никола, Стайо, Дабижив, Яно, Стайо, Тодор и Михо, и две вдовици Илина и Кала. Общият приход за империята от селото е 1757 акчета.[4]
В края на XIX век Чърчища е село в Населишка каза на Османската империя. Етническият характер на селото не е докрай изяснен. То е разположено на самата българо-гръцка езикова граница – на юг има само гръцки, а на север – само български села. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Чърчища жиеят 370 гърци мохамедани. Същевременно той посочва и село Цкалохор с 400 гърци християни.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Чърчища е чисто помашко (гръцко мохамеданско) село в казата Населица на Серфидженския санджак с 93 къщи.[6]
В началото на XX век християнските жители на селото са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Цкалохор (Tzkalohor) има 475 гърци патриаршисти.[7]
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Цикалохори (Τσικαλοχώριον) или на турски Чърчища (Τσέρτσιστα) в 1910 година има около 95 гъркогласни християнски семейства. В селото работи основно гръцко училище с 1 учител и 50 ученици мъже, както и женска забавачница с 1 учителка и 20 момичета. Според Панайотидис селото участва в гръцките национални борби в началото на века и е едно от най-развитите и прогресивни в Костенарията.[8]
Същевременно според някои източници селото има български характер.[2] На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Чарчища е обозначено като българско селище.[9]
Църквата „Света Параскева“ е построена на хълм в 1859 година. Изгорена е от германците по време на Втората световна война и възстановена в 1960 година по инициатива на отец Томас Папатанасиу.[10]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Чърчища остава в Гърция. В селото днес има етнографски музей.[11]
Населението традиционно произвежда жито, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[12]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Бара[13] | Μπάρα | Лекани | Λεκάνη[14] | местност на И от Скалохори[13] |
| Богища[13] или Божища | Μπογίστα | Панагия[14] | Παναγιά | река на И от Скалохори, ляв приток на Беливод[13] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 588[1] | 432[1] | 515[1] | 540[1] | 333[1] | 269[1] | 182[1] | 176[1] | 212[1] | 176 | 102 | 50 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Скалохори
Никос Папатанасиу (1912 – 1948), гръцки военен- Папатанасис Папатанасиу (Παπαθανάσης Παπαθανασίου), гръцки свещеник в началото на XX век[15]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 350. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 22.
- ↑ Шкуртовъ, Кирякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 - 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (4 (114). Издание на Илинденската Организация, априлъ 1940. с. 9.
- ↑ Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 106
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 78. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226 – 227. (на френски)
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις „Αυγής Αθηνών“, Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Ιεροί Ναοί της Αγίας Παρασκευής στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-07-11. Посетен на 2 януари 2015.
- ↑ Официален сайт на бившия дем Неаполи, архив на оригинала от 28 април 2010, https://web.archive.org/web/20100428045946/http://www.neapolikoz.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=11&Itemid=24, посетен на 28 април 2010
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 350 - 351. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
- ↑ Η προσφορά του χωριού Νόστιμο στον Μακεδονικό Αγώνα και ο εθνομάρτυς Λάμπρος Παγουνάδης // fouit.gr. Посетен на 6 септември 2024 г. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
